Този анекдот ми го изпрати Петя и сега с удоволствие и благодарност за нейния превод го предавам нататък!
„Млад монах приел монашески подстриг и първата му задача в манастира била да помага на останалите монаси да преписват на ръка църковните правилници, псалми, закони и т.н. Поработило седмица нашето монахче и обърнало внимание, че всички монаси преписват тези материали от предишни копия, а не от оригинала. Учудвайки се на този факт, той изразил удивление пред отеца-настоятел:
– Отче, нали ако някой е допуснал грешка в първото копие, тя ще се повтаря вечно и няма как да се поправи, тъй като няма с какво да се сравни!
– Хм, сине мой – отговорил отецът, – по принцип ние така сме правили от столетия… Но в твоите разсъждения има нещо!
И с тези думи той се спуснал в подземията, където в големи сандъци се съхранявали „първоизточниците“, които столетия не били отваряни. И пропаднал. Когато минали денонощия от момента на изчезването му, обезпокоеното монахче се спуснало в подземията да търси своя отец. Той веднага го открил – отчето седял пред огромен разтворен том от телешка кожа, удрял главата си в острите камъни на подземието и мучал нещо нечленоразделно. По покритото му с кал одраскано лице течала кръв, косите били разрошени и погледът му безумен.
– Какво Ви е, свети отче? – извикал потресеният юноша, – Какво се е случило?!
– Celebrate*, – простенал отецът-настоятел, – думата е била:
c-e-l-e-b-r-a-t-e! не „celibate**“!
(* celebrate – празнувай, радвай се;
**celibate – въздържай се; сексуалното въздържание е една от основите на католицизма).
