„Ако искаш да укрепиш вярата си, трябва да омекнеш в сърцето си. За да бъде вярата ти твърда като скала, сърцето ти трябва да бъде меко като перце. Заради болест, злополука, загуба или уплаха по един или друг начин всички ние се изправяме пред неща, които ни учат как да станем по-малко себични и предубедени и по-състрадателни и великодушни.
Въпреки това някои от нас усвояват урока и успяват да станат по-меки, докато други стават по–непреклонни и отпреди.
Единственият начин да се доближиш до Истината е да разшириш сърцето си, така че то да обхване всичко човешко и в него пак да остане място за Любовта.“ Елиф Шафак
Ако урокът на Любовта, който днес идва при вас, е трийсет и първото правило за любовта от книгата „Любов“ на Елиф Шафак, вероятно идва като едно напомняне за това да погледнете на нещата, които ви нараняват, като на „омекотители“ за сърце. Или, може би – ароматизатори. Защото ароматът на любовта, който пръскат хората с меки сърца и силна вяра, не може да се обърка…
Основният фактор, който превръща страданието в мекота, а не в още повече „втвърдяване“ е вярата. Без вяра, страданието е лишено от смисъл и има точно обратния ефект от този на омекотяването. Но с вярата, то се разширява, така че да обхване всичко човешко и пак да остане място за любовта… Затова вярата има много специално място в уроците на любовта.
