„Воинът на светлината никога не бърза. Времето работи в негова полза; той се научава да владее нетърпението си и по този начин избягва необмислените постъпки.
Вървейки бавно, той забелязва колко уверени са крачките му. Знае, че участва в един решителен момент от историята на човечеството и че трябва да промени себе си, преди да промени света. И тогава си спомня за думите на Ланца дел Васто: „На една революция й трябва време, за да се наложи.“
Воинът на светлината никога не откъсва плода, преди да е узрял.“
Паулу Коульо, „Воинът на светлината“
Казват, че „който бърза, бавно стига“. След което препоръчват да се „бърза бавно“. Ако тази публикация от „игрите на синхроничност“ идва сега при вас, проверете дали това, от което имате нужда, е да овладеете нетърпението си. Някои неща се случват бавно. А най-хубавите неща се случват най-бавно. Вероятно затова са ценни. Ценността им се измерва с времето, което е било необходимо, за да станат това, което са станали. Прилича на разликата между младото и отлежалото вино. За да има промяна в качеството е необходимо натрупване във времето на определен опит и преживявания.
И воинът на светлината знае това. Неговата цел е алхимичното злато и той има силата да овладява импулсите си, докато не дойде подходящият момент за действие. Той никога не откъсва плода, преди да е узрял.
Подобни публикации:
