И продължаваш да живееш

„Бог казва:
„Ако обичаш някого повече от мен, ще ти го отнема!”,
и добавя
„Ако пък казваш, че не можеш да живееш без някой,
ще те науча, възпитам, без него да живееш!”…

И минават сезони, и години отминават ,
и изсъхват и клоните на дърветата ,
които са имали толкова пищни сенки…

…търпения се изчерпват,
…и любимата ти става нечия друга,
…ума ти не побира всичко това…
…Приятелят става враг,
А врагът – приятел,

Толкова е странен светът…

И виждаш, че всичко невъзможно, е станало възможно…

Казваше „Не бих паднал!”, а падаш,
Казваше „Не бих сбъркал!”, а си толкова объркан…

А най-странното е, че постоянно викаш:
”Свършено е с мен, умрях вече!”,
А продължаваш да живееш…“

Мевляна Джалал ал-Дин Мухаммад Руми

По един или друг начин всички ние преминаваме през преживяванията на този „толкова странен свят„, в който се случват ужасни неща, които не можем да разберем с логиката на ума си. Но докато за едни хора да продължават да живеят, означава да се чувстват все по-тежки, то за други е точно обратното – с времето те стават все по-леки и свободни. Причината за това е наличието на свободна воля и възможността да изберем как да реагираме на странните неща, които животът неизбежно ни поднася.

Този стих от Мевляна дойде при мен чрез авторката на статията за „Събуждането на кундалини и любовта“ – благодаря ти, Цвете! Тя пишеше, че чрез него е получила отговор на въпроса си как да се справи с активираната сексуална енергия във втора чакра (където е контейнерът на човешките желания). По един не толкова поетичен, но много точен начин, отговор на същия този въпрос дава и Енодия Джудит в книгата си „Чакрите – колелата на живота“.

Любовта, която изпитваме на нивото на сърдечната чакра, е съвършено различна от половата и страстната любов на втората чакра… В четвърта чакра любовта вече не е зависима от обекта – любовта, която изпитваме, е към всяко нещо, с което се срещаме, защото я изпитваме вътре в нас като състояние на съществуване. В сърцето любовта вече не е любов на потребността и желанието… Любовта в сърдечната чакра е любов на радостно приемане на нашето място сред всички останали неща, на дълбок покой, който се ражда от отсъствието на потребност и от лъчистото качество, което е резултат от хармонията вътре в аза. За разлика от променящата се природа на втората чакра с нейната преходна страст, любовта на сърцето е трайна, вечна и постоянна.“ с. 267

В моя опит не веднъж съм била свидетел на факта, че преминаването от „любовта-желание“ към „любовта-състояние“ обикновено преминава през дълги и мъчителни периоди на фрустрация, когато обектът на желанието ни е недостъпен. Сякаш бог наистина изпълнява заканата си да отнема от живота ни нещата, които за нас са по-важни от това да открием кое е това, което остава, когато всичко останало се разрушава.

Ако и ние чум отговора като Цвете, загубата придобива смисъл. И от това всичко се променя.

Камелия Хаджийска