„Един баща изпратил сина си при най-големия мъдрец на света, за да му разкрие тайната на щастието. Когато младежът пристигнал в двореца, влязъл в една голяма зала, пълна с хора, имало и музиканти, и танцьори и какво ли още не. В центъра на залата седял мъдрецът и разговарял с дошлите да го посетят.
Младежът се приближил и обяснил за какво е дошъл. Мъдрецът му казал:
– Сега съм зает – използвай времето докато чакаш, за да разгледаш двореца. Но имам едно условие – ще ти отговоря на въпроса само, ако обиколиш двореца с тази лъжица в ръка – и му подал една лъжица. Но внимавай, в нея има две капки олио и ти не трябва да ги разлееш.
Младежът обиколил двореца и след три часа се върнал при мъдреца, държейки лъжицата в ръка. Капките олио още били в нея. Мъдрецът го попитал:
– Е, видя ли прекрасните ми персийски килими? Видя ли великолепната ми градина – на градинарят му трябваха 10 години, за да я създаде? Видя ли картините и статуите?“
– Не! – отговорил младежът. – Внимавах да не разлея капките олио!
– Обиколи тогава пак двореца, но този път разгледай всичко – казал Мъдрецът.
И младежът наистина този път обиколил двореца и този път наистина разгледал с удоволствие всичко. Но когато се върнал в залата при Мъдреца с ужас забелязал, че е разлял капките олио в лъжицата.
– Ето в това е смисълът на щастието – казал му Мъдрецът. – Да съумееш хем да се насладиш на прелестите на света край теб, хем да не забравяш и за двете капки олио в лъжицата…“
Източник: Паулу Коелю, „Алхимикът“ (адаптиран преразказ).
