От книгата на Ерих Фром „Изкуството да обичаш“: „Обичта е зрелият отговор на проблема за съществуването. Осъзнатата човешка изолираност без обединителната сила на обичта става източник на срам. Същевременно тя е източник на чувство за вина и на страх. Най-голямата потребност на човека следователно, е да превъзмогне изолираността, да напусне затвора на самотата си. Постигнатото […]
„Обичта е активност, а не пасивен афект. Тя е „участвам“, а не „хлътвам“. По възможно най-общ начин активният характер на обичта може да се обясни като даване, а не като получаване. Най-разпространеното заблуждение е, че да даваш означава да „отпишеш“ нещо, да се лишиш от нещо, да направиш жертва. Такъв смисъл влага в понятието човекът, […]
От книгата на Ерих Фром „Изкуството да обичаш“: „Обичта е чувство, което човек трудно може да си позволи независимо от степента на своята зрелост. Нашето намерение е да убедим читателя, че всичките му опити да обича са обречени на неуспех, ако той не се стреми най-активно да развива качествата на цялостната си личност с оглед […]
