В книгата си „Да бъдеш мъж и баща“ датският терапевт Йеспер Юл говори за неизбежните кризи, които възникват периодично в дълготрайните връзки. Тъй като връзката е нещо живо, което постоянно се развива, развитието води до промени, а промените – ако не са разбрани правилно – до кризи. Знанието е безценно именно в такива случаи.
„… в повечето връзки се стига до „кризата на седмата година„: след седем години съжителство с една и съща жена постепенно соловите изпълнения се възобновяват. Настъпването на подобна криза не трябва да изненадва никого: влюбеността ни кара да казваме „да“ твърде често, да се съгласяваме с партньорката или да й правим повече услуги, отколкото би трябвало. Малко по малко обаче желанието и удоволствието от ходенето на всеки филм, който партньорката ти предложи, започват да се превръщат в задължение.
И от момента, в който почувстваш това задължение, ти си като завързан и вече не си истински свободен.
В този миг, най-често след около седем годни, настъпва кризата и, рано или късно, ще се наложи да вземеш решение: или ще се разведеш, или заедно с партньорката си ще опитате да предефинирате връзката си, да признаете взаимно индивидуалността си и да започнете да се уважавате един друг като личности. Възможно е след този период никога повече да не отидете заедно на кино, понеже ти си падаш по други жанрове; възможно е да започнете да спите в отделни стаи, тъй като хъркането ти вече й е дошло до гуша; възможно е да имате тотално различни приятелски кръгове, за които да се грижите поотделно.
Всичко това са знаци, че двамата се развивате, и в никакъв случай сигнали, че повече не сте двойка.
Ако казваш „да“ и правиш нещо заради партньора си, винаги си задавай въпроса дали го правиш с удоволствие, или жертваш интегритета си.
Въпросът е решаващ, тъй като се отнася до собствената ти позиция в света. Само ти можеш да отговориш на този въпрос. Не си правиш услуга, когато се залъгваш, когато обръщаш повече внимание на приятелите, роднините и децата, отколкото на себе си. Бъди отговорен към себе си, за да остане връзката ти толкова здрава, колкото е била и досега. Следващата криза вероятно ще се появи след още седем години и това е последният възможен момент, в който да се вгледаш в себе си, в начина си на живот, работата си, навиците си, за да можеш да отговориш на няколко важни въпроса: кое от всичко това искаш да запазиш и от кое да се отървеш? Вгледай се добре и в партньорката си и си помисли дали искаш да прекараш остатъка от живота си с този човек. Поддържането на една връзка жива с години не е въпрос единствено на чувства, а преди всичко на воля.“
Йеспер Юл, „Да бъдеш мъж и баща“, с. 92
Това е публикация от категорията „уроците на любовта„. Макар че на пръв поглед тя се отнася до познанието на динамиката в дългосрочните връзки, всъщност нейното послание е универсално. А именно че чувството за близост и свързаност, което е любовта, не е задължително винаги да съвпада с физическата заедност.
Можем да се чувстваме дълбоко свързани с другия и без да прекарваме по-голямата част времето си заедно – така, както е било в началото на връзката, или както сме свикнали да вярваме, че е редно, наблюдавайки традиционните семейни модели. Нещо повече. Истината може да е точно обратната – колкото повече доверие и близост има в една връзка, толкова повече двамата партньори могат да си позволят свободата да следват своите интереси, когато те се различават от тези на партньора.
Близост и свобода не са взаимоизключащи се неща, но обикновено е необходимо доста време на проби и грешки, докато открием формулата, в която можем да ги съчетаем по хармоничен начин.
Камелия Хаджийска
