Наскоро попаднах на статия в economy.bg за „Успешните хора, които първо са се провалили“. А аз много обичам истории за хора, които са преодолели обезкуражаването от неуспеха. Като  магаренцето, което било хвърлено в кладенеца, но успяло да излезе от него, те са живи примери за превръщане на препятствията по пътя  в стъпала на стълбата на успеха.

В този сайт вече има такава история – историята на невероятния Абрахам Линкълн, но по-горната статия добавя още такива.

Например, за Мерилин Монро, която в първия си договор била определена като грозна.

Или за Уолт Дисни, който бил обявен, че няма въображение.

Тук е и добре познатата история за Томас Едисон, откривателят на електрическата крушка, който преди да я открие е имал над хиляда неуспешни опита,  а в училище гледали на него като на не особено умен.

В статията не се пропуска да се спомене и Ван Гог, който успял да  продаде приживе само една картина, при това на приятел, а сега картините му струват милиони.

От нея научих и че основателят на Хонда – Соичиро Хонда, не бил приет на работа в Тойота и дълги години бил без работа.

Не знаех също така, че Стивън Спилбърг три пъти кандидатствал в Университет и не бил приет…

Това са примери от живота на хора, които са не просто успешни, а изключително успешни. Общото между тях е, че са следвали сърцето си и това, което ги вдъхновява. И по този начин на свой ред са станали източници на вдъхновение на други като тях, които също носят творчески заряд, но преди да дойде успехът в живота им, преживяват обратното на него – провала, отхвърлянето, неуспеха.