Напоследък се улових, че много често разказвам притчата за Магарето, което паднало в един кладенец. Затова реших, че е знак да я споделя и в сайта си. Ето я:
„Веднъж магарето на един селянин паднало в кладенеца. Докато стопанинът му се чудел как да постъпи, животното часове наред издавало жалостиви звуци. Най-накрая селянинът взел решение – да зарови кладенеца заедно с животното. Казал си, че магарето и без това е вече много старо. А и кладенецът все някога трябвало да бъде затрупан. Просто не си струвало да се хвърлят толкова усилия, за да измъкне от трапа това старо животно. Затова извикал съседите си да му помогнат да зарине кладенеца. Всички дружно грабнали лопатите и се заели да хвърлят пръст в дълбокия ров.
Магарето веднага разбрало накъде вървят нещата и започнало да реве оглушително. Не след дълго обаче, за всеобщо учудване, животното притихнало. След като хвърлили още няколко лопати пръст, селянинът не се стърпял и решил да надникне и да провери какво е положението там, вътре. И останал изумен от онова, което видял!
С всяка лопата пръст, падаща върху гърба му, магарето правело нещо невероятно. Докато съседите на селянина продължавали да хвърлят още и още почва в кладенеца, всеки път животното се изтръсквало и стъпвало върху трупащата се под краката му земна маса. Не се минало много време и всички с изненада видели, как магарето се показало над кладенеца, прескочило горния му край и с всички сили се понесло напред…“
Много ми харесва тази история. Според мен Това магаре е било истински Алхимик. Занимавало се е с превръщането на Калта в Стълба към небето. Затова за мен това не е историята за „Магарето, което паднало в кладенеца“. Тя е историята за „Магарето, което излязло от кладенеца“. Тя е историята за излизането от дупките ( в които падаме понякога без да искаме и без да знаем с какво сме го заслужили) като не приемаме нещата лично, а с истинска магарешка невъзмутимост стъпваме върху това, което първоначално сме усетили, че може да ни смаже и затрупа, и се изкачваме нагоре.
Вероятно разказвам тази история напоследък по-често от обикновено, защото съм в период, в който виждам по-отчетливо от всякога как Творческата сила на Духа се проявява най-силно именно в трудностите и препятствията, които срещаме по пътя си. Зоната на дискомфорт е зоната на най-силния растеж на душата ни, но това е възможно да се случи, когато успеем да разберем кое именно е качеството, което тя ни предизвиква да развием и да проявим в живота си.
Често хората тъпчат на едно и също място и не излизат от „дупките си“, не защото не искат да се развиват духовно. Тяхната трудност е в това, че не разпознават кое е Нещото, което животът ги подтиква да направят – и вместо това правят Друго нещо. Ако това е послание, което идва по пътя на синхроничността при вас, ето една идея – открийте кое е това душевно качество, което най-много ви вдъхновява и знаете, че ако го проявите в света, това ще е източник на голяма вътрешна сила и гордост за вас. И започнете да действате – всеки път, когато усетите, че животът ви затрупва с кал и мърсотия, използвайте ги, за да стъпите върху тях като проявите това качество. Разбирате, че правите правилното нещо, ако това ви води до усещането за промяна и растеж.
Камелия Хаджийска