Двете жаби и чудото

Има една приказка за двете жаби, която знам от моя баща. Видях, че я има и в интернет, но за мен това е приказка, която не съм чела, а ми е разказвана, когато съм била малка и по този начин се е врязала в паметта ми. Затова сега я преразказвам със свои думи и със свой коментар.

Имало две жаби, които паднали в един буркан с прясно мляко и той се превърнал в истински капан за тях. Не можели да излязат от него, защото дъното било далече, за да се оттласнат и да изскочат, а ръбът на буркана – високо, за да се захванат и издърпат. Плували двете жабки, бутали с крачетата си, но по всичко изглеждало, че няма изход. Едната жаба, по-умната, направила анализ на ситуацията и казала на другата, че се отказва. Аргументирала се отлично и в заключение казала, че е загуба на енергия и проява на глупост да продължава да плува, надявайки се на спасение. След това се отпуснала и се удавила.

Другата жаба обаче продължила да бута с крачетата си. Тя си казала, че за нея също изглежда безнадеждно да намери изход, но тъй като все още има сили да се бори, тя ще продължи, докато не свършат силите й. Така и направила. В един момент, когато силите й съвсем я напуснали, тя усетила нещо твърдо под краката си. Оказало се, че от многото усилия и бутане с крачетата й се избила бучка масълце! Тя стъпила на бучката и изскочила от буркана.

Това е краят на приказката, когато на малките деца се задава въпросът каква е поуката. А за мен тази поука с времето се променяше. Първоначално тя просто ме подкрепяше да не се отказвам, дори и да ми е много трудно и да не виждам резултат от усилията си. Тази приказка за мен е била източник на надежда в най-безнадеждни времена. Когато най-накрая излизах от затвора, разбирах, че това се е случило, защото съм го заслужила. Защото не съм се отказвала да плувам в буркана с млякото, колкото и да ми е трудно.Така разбрах, че това само е приказка за надеждата. Истинската поука е как да правим чудото в живота си.

Дори и бучката масълце да изглежда като чудо за хората край нас, тя е създадена от нас самите – чрез нашите усилия, усърдие и ангажираност към процесите на вътрешно израстване.

Камелия Хаджийска