Двете жабки и чудото

Има една приказка за двете жабки, която знам от моя баща. Видях, че я има и в интернет, но за мен това е приказка, която не съм чела, а ми е разказвана, когато съм била малка и по този начин се е врязала в паметта ми. Затова сега я преразказвам със свои думи и със свой коментар.

Имало две жабки, които паднали в един буркан с прясно мляко и той се превърнал в истински капан за тях. Не можели да излязат от него, защото дъното било далече, за да стъпят на него и да се оттласнат, а ръбът на буркана бил твърде високо, за да се захванат за него и да се издърпат.

Плували двете жабки, бутали с крачетата си, но по всичко изглеждало, че няма изход. Едната от тях, по-умната, направила анализ на ситуацията и казала на другата, че се отказва. Аргументирала се отлично и в заключение казала, че е загуба на енергия и проява на глупост да продължава да плува, надявайки се на спасение. След това се отпуснала и се удавила.

Другата жабка продължила да бута с крачетата си. Казала си, че за нея също изглежда безнадеждно да намери изход, но понеже все още има сили да се бори, тя ще продължи, докато може. Така и направила. В един момент, когато силите й съвсем я напуснали, тя усетила нещо твърдо под краката си. Оказало се, че от многото усилия и бутане с крачетата й, се избила бучка масълце! Тя стъпила на бучката и изскочила от буркана.

Това е краят на приказката, когато на малките деца се задава въпросът каква е поуката. Но за мен тази поука с времето се променяше. Първоначално тя просто ме подкрепяше да не се отказвам, дори и да ми е много трудно и да не виждам резултат от усилията си. Тази приказка за мен е била източник на надежда в най-безнадеждни времена. Когато най-накрая излизах от затвора, разбирах, че това се е случило, защото съм го заслужила. Защото не съм се отказвала да плувам в буркана с млякото, колкото и да ми е било трудно. Така разбрах, че това не само е приказка за надеждата. Тя е приказка как да случим чудото в живота си.

Бучката масълце може да изглежда като чудо за хората край нас, но тя е създадена от нас самите – чрез нашите усилия, усърдие и ангажираност към процесите на вътрешно израстване.

Камелия