От Джиду Кришнамурти в книгата му „Първата и последната свобода“.
„За повечето от нас животът се основава на усилия, на някакви волеви прояви. Не можем да си представим действие без волеизява, без усилия. Нашият живот се основава на тях. Нашият социален, икономически и тъй наречен духовен живот представлява серия от усилия, които винаги постигат някакъв резултат. И ние смятаме, че усилието е съществено, необходимо….
Думата усилие не означава ли борба да променим онова, което е, в нещо, което не е, което трябва да бъде или трябва да стане? С други думи, ние непрекъснато се борим да избегнем онова, което е, или се опитваме да го трансформираме, да го променим. Истински доволният човек е онзи, който разбира това, което е, и му отдава значението, което то заслужава. Това е истинското чувство на задоволство. Той не се интересува дали притежава много или малко неща, а иска да разбере напълно значението на онова, което е.
А това става възможно само когато приемете онова, което е, когато го осъзнаете, а не когато се опитвате да го видоизмените или промените…
А защо е това желание за изява? Явно желанието да се изявиш, да станеш нещо, се поражда от чувството, че си нищо. Понеже съм нищо, празен, вътрешно беден, боря се да стана нещо. Външно или вътрешно аз се боря, за да се изявя като личност чрез дадено положение или идея. Целият процес на нашето съществувание представлява опит да запълним тази празнина. Имайки съзнанието, че сме празни, вътрешно бедни, ние се стараем или да натрупаме външни неща, или да култивираме вътрешно богатство.
Правим усилия, за да избягаме от вътрешната празнота чрез действия, чрез размишления, чрез придобивки, чрез постижения, власт и т.н. Такава е нашето всекидневие…. Усилията съществуват само когато се опитваме да избягаме от вътрешната самота и празнота. Но когато ги разгледаме, когато приемем онова, което е, без да бягаме, ще открием, че идва състояние, при което няма борба. Това е състояние на творческа сила и тя няма нищо общо с борбата…
Когато човек разбере онова, което е – празнотата, вътрешната нищета, когато човек ги приеме и ги разбере напълно, тогава идват творческата същност и творческата способност, които единствено носят щастие.
Следователно действието, такава каквото го знаем, е реакция, то е непрекъснат опит да станем нещо друго, то е отрицание, бягство от онова, което е. А когато осъзнаваме самотата, за която няма алтернатива, без да я съдим или оправдаваме, тогава с разбирането на онова, което е, идва истинското действие и това действие е творческо.
Вие ще разберете това, ако осъзнаете себе си в действие. Наблюдавайте действията си, не само външно, но и вътрешно – движенията на вашите мисли и чувства. Когато имате съзнание за тези движения, ще видите, че мисловният процес, който е и чувства, и действие, се определя от целта да постигнем нещо. Тази цел се появява, когато сме несигурни, а чувството за несигурност идва, когато имаме съзнание за вътрешната си празнота. Ако имате съзнание за този процес на мисълта и чувствата, ще видите, че той е постоянно свързан с борба, с усилия да променим и видоизменим онова, което е. Това е опит да постигнете нещо, а тези опити са бягство от онова, което е.
Чрез самопознание и самосъзнание ще установите, че борбата и конфликтите, предизвикани от желанието да постигнем нещо, водят до болка, нещастие и невежество. Само когато съзнавате вътрешната си нищета и живеете с нея без да бягате и я приемете напълно, ще достигнете до едно необикновено състояние на спокойствие, спокойствие, чиито корени са в разбирането на онова, което е. Само в това състояние на спокойствие ще бъдете творчески личности.“
Джиду Кришнамурти, „Първата и последната свобода“
- Още по темата: Действие или активност – и същността на релаксацията
