Действие или активност – и същността на релаксацията

„Всяка реакция е несъзнавана. Ако ти си осъзнаващ, ти никога не реагираш; ти действаш. Действието е съзнателно; реагирането е несъзнавано.“ Ошо

Ето и още от Ошо за същността на релаксацията:

Преди всичко трябва да се разберат природата на активността и скритите потоци в нея, иначе никаква релаксация не е възможна. Дори и да искаш да релаксираш, няма да е възможно, ако не си наблюдавал, разгледал, реализирал естеството на своята активност, защото активността не е някакъв прост феномен. Много хора биха искали да релаксират, но не могат. Релаксацията е като разцъфване – не можеш да я накараш да се случи. Трябва да разбереш целия този феномен – защо си толкова активен, защо си толкова ангажиран с активност, защо си обсебен от активността.

Запомнете тези две думи: едната е „действие“, другата е „активност“. Действието не е активност, активността не е действие. Те са диаметрално противоположни по своята природа. Действието е тогава, когато ситуацията изисква да действаш, да отговориш. Активността е тогава, когато ситуацията няма значение, активността не е отговор – до такава степен не те свърта вътрешно, че ситуацията е просто едно извинение да си активен.

Действието идва от ум, който е в тишина – то е най-прекрасното нещо на света. Активността идва от неспокоен ум – тя е най-грозното нещо. Действието е тогава, когато е уместно да се направи, а активността е неуместна. Действието е момент за момента, то е спонтанно, докато активността е натоварена с минало. Тя не е отговор на настоящия момент, а по-скоро е изливане на твоето неспокойствие, което носиш от миналото, в настоящето. Действието е творческо. Активността е много разрушителна – тя разрушава теб, разрушава и другите.

Опитайте се да видите това деликатно разграничение. Например огладняваш, след което ядеш – това е действие. Но ако не си гладен, ако изобщо не чувстваш никакъв глад, но въпреки това продължаваш да ядеш – това е активност. Това ядене е нещо като насилие: ти унищожаваш храната, удряш зъбите си едни в други и смачкваш храната – това малко отпуска твоето вътрешно неспокойствие. Ядеш не поради глад, а просто ядеш поради някаква вътрешна нужда, поради някакъв подтик да проявиш насилие….

Действието е прекрасно, действието идва като спонтанен отговор. Животът има нужда от отговор, трябва да действаш във всеки момент, но действието идва чрез настоящия момент. Гладен си и търсиш храна, жаден си и отиваш при кладенеца. Спи ти се и отиваш да спиш. Ти действаш от позицията на тоталната ситуация. Действието е спонтанно и тотално.

Активността никога не е спонтанна, тя идва от миналото. Може да си я натрупвал в продължение на много години, след което тя експлодира в настоящето – това няма връзка със ситуацията. Но умът е хитър, умът винаги ще намери обяснения за активността. Умът винаги ще се опитва да докаже, че това не е активност, а действие, че е имало нужда от него. Изведнъж избухваш в гняв. Всички останали разбират, че няма нужда от това, че ситуацията изобщо не го изисква, че то е просто неуместно – само ти не можеш да видиш. Всеки усеща, че: „Какво правиш ти? Нямаше нужда от това. Защо си толкова гневен?“ Но ти ще си намериш обяснения, ще си го оправдаеш, че е имало нужда от това.

Тези обяснения ти помагат да не осъзнаваш своята лудост. Това са нещата, които Георгий Гурджиев е наричал „буфери“. Ти създаваш буфери от обяснения около себе си, така че да не дойдеш до разбиране на това каква е ситуацията. Буферите се използват във влаковете – между два вагона се използват буфери, така че ако има внезапно спиране, да няма твърде голямо разтърсване за пътниците. Буферите поглъщат шока. Активността ти никога не е на място, но буферите на обяснението не ти позволяват да видиш ситуацията. Буферите те заслепяват и този вид активност продължава.

Ако активността присъства, не можеш да релаксираш. Как би могъл да релаксираш?! Тъй като това е една обсебваща нужда, искаш да направиш нещо, каквото и да било. … Това обсебване от активността трябва да се наблюдава. И трябва да го наблюдаваш в собствения си живот, защото каквото и да кажа, няма да има голям смисъл, докато не видиш в себе си, че твоята активност е не на място, няма нужда от нея. Защо я вършиш?…

Действието е нещо добро. Активността е болест. Открий разграничението вътре в себе си: какво е активност и какво е действие? Това е първата стъпка. Втората е да бъдеш по-мотивиран в действието, така че енергията да се насочи към действие, а всеки път когато се появява активност, да наблюдаваш повече, да си по-буден. Ако си осъзнат, активността престава. Енергията се запазва и същата енергия се превръща в действие.

Осъзнавай. Почувствай разликата между действие и активност. И когато активността те сграбчи – всъщност това би трябвало да се нарече обсебване – когато активността те обсеби, като някакъв дух (а активността е дух, тя идва от миналото, тя е мъртва), когато те обсеби и ти изпаднеш в трескаво състояние, тогава стани по-осъзнат. Това е всичко, което можеш да направиш. Наблюдавай я. Дори и ако трябва да я вършиш, върши я с пълно осъзнаване. Това е един тънък момент, който трябва да се разбере: активността трябва да си отиде, но не и действието. Лесно е да оставиш и двете – можеш да ги оставиш и да избягаш в Хималаите, това е лесно. А и другото е лесно: да продължаваш с активността и всяка сутрин или всяка вечер да се насилваш, за няколко минути, да релаксираш. Вие не разбирате сложността на човешкия ум, неговия механизъм. Релаксацията е състояние. Не можеш да я насилваш. Можеш просто да оставиш негативностите, пречките, и тя идва, избликва от само себе си.

Какво е релаксация? Тя е такова състояние на нещата, при което енергията ти не се движи на никъде – нито към бъдещето, нито към миналото, тя просто си е там с теб. Ти си потопен в тихото езеро на собствената си енергия, в нейната топлина. Този момент е всичко. Няма други моменти, времето спира – тогава има релаксация. Ако има време, няма релаксация. Часовникът просто спира и времето го няма. Този момент е всичко. Не искаш нищо друго, просто се наслаждаваш. Можеш да се наслаждаваш на обикновените неща, защото те са прекрасни. Всъщност нищо не е обикновено – тогава всичко става необикновено.“

Ошо