Само смелите планират страх

Ето още нещо от книгата на Робърт Шварц „Храбри души“. Тя представя една от историите в книгата – случай на алкохолизъм, продължил повече от 4 десетилетия. Прескачам много от обясненията за това какъв е смисълът за една душа да избере такова тежко житейско предизвикателство като алкохолизмът – това може да е тема на отделна публикация, и направо отивам към цитата, в който много от нас биха се разпознали и без алкохолизмът да е тяхна съдба.

„Кой освен най-смелите души би се отделил от Любовта, която е тяхно право по рождение, за да я опознае по-добре? Както ни показва случаят на Пат, преживяванията на физически план не са това, което изглеждат.

Онова, което някои биха дамгосали като слабост или отстъпление, всъщност е абсолютно, решително прегръщане на едно от най-големите предизвикателства, които е в състояние да планира душата…

На повърхностно ниво светът действително може да види страх в Пат, така както самият той го забелязва в себе си. Страх от социални институции. Страх от жените. Страх в работата да не бъде издигнат по-високо, отколкото са способностите му. Страх да не остане сам, че самостоятелно няма да съумее да се справи с живота…

Тези слоеве на илюзията крият дръзката душа, пожелала да се научи, докато е в тяло, да не се страхува… Само смелите планират страх“.

„Храбри души“, с.202-203