„Някакъв французин прекосявал пустинята със своя арабски водач. Дните минавали и арабинът не пропускал ни един ден без да коленичи върху нажежения пясък и да призове своя Бог. Най-накрая една вечер неверникът попитал арабина:
– Как си разбрал, че има Бог?
Водачът хвърлил един поглед към безбожника и му отговорил:
– Как съм разбрал, че има Бог ли? Как съм разбрал, че не човек, а камила е минала оттук снощи? Не е ли по следите, които копитата й са оставили в пясъка? – И като посочил слънцето, чиито последни лъчи избледнявали над хоризонта, той добавил: – Тези следи не са човешки.
Твоята самосъщност не може да е създадена от теб, тя не може да е направена от човека. Ти си я донесъл със себе си, ти си това. Как би могъл да я създадеш? За да я създадеш, преди всичко би трябвало вече да си бил там. Това е смисълът, който християни, мохамедани, хиндуисти влагат, когато казват, че човекът е творение. Това означава, че човек не е създал сам себе си – това е всичко.
Творецът е скрит някъде в непознатото. Ние сме излезли от някаква мистериозна жизнена сила. Твоето аз не е твое! Това фалшиво аз не е твое, защото ти си го създал; твоето истинско аз също не е твое, защото то е все още в Бога, корените ти са все още в Бога.“‘
Ошо
