james-hillman

За по-малко от два месеца приключи преводът на книгата „Кундалини – еволюционната енергия в човека“ на Гопи Кришна с коментари на Джеймс Хилман. Като супер бърза кола, преводът на Петя Стоянова застигна и дори задмина превода на другата книга за спонтанно събудената кундалини – „Белязана от Духа“ на Ел Колли, давайки още една възможност на заинтересования читател да се запознае с този „странен феномен„, обитаващ човешкото тяло. И, макар за мен лично стилът на писане на Ел Колли да е по-увлекателен, ценността на книгата на Гопи Кришна е безспорна. Коментарите на Хилман се превръщат в своеобразен диалог между него като представител на юнгианската анализа и пандит Гопи Кришна, който е преживял спонтанното събуждане на кундалини. И този диалог на свой ред се превръща в мост, който осъществява духовната среща между Изтока и Запада и ни казва, че „спонтанно събуждане на кундалини“ и „събуден индивидуационен импулс“ са две различни понятия, които описват един и същи феномен – духовното пробуждане на човека.

Pandit Gopi KrishnaКато психотерапевт няма как да не оценя по достойнство подобно нещо. Знанието за енергията кундалини не е част от обучението ми като психолог, но познанието за процеса на индивидуацията е. Ако не знам знам каква е „диагнозата„, не знам и какво трябва да бъде и „лечението„. Досега чисто телесният аспект на процесите на духовна трансформация много ме объркваше. Едно е да се работи психотерапевтично с афекти и мисли, които изкривяват възприятието на действителността, но как се работи с тази енергия за духовно развитие, когато се манифестира през тялото?

След по-детайлното запознаване с феномена на спонтанното събуждане на кундалини вече съм по-спокойна. Истинската яснота за мен дойде обаче, когато благодарение на тази книга така отчетливо видях тъждеството между него и процесите на индивидуация в аналитичната психология на Юнг. Защото, ако диагнозата е „събуден индивидуационен импулс„, правилното лечение е ясно – нарича се „индивидуация“. Това означава, че целта на терапевтичната работа е да подкрепи процесите на раждането на единното и неделимо Аз на човека.

В дадения случай обаче дори не е уместно да говорим за диагноза и лечение, защото индивидуацията е понятие, което е по-широко от психичното здраве. То е свързано с осъществяването на пълния потенциал на човека и обхваща естествените процеси на неговото съзряване и развитие, които във втората половина на живота започват да подготвят съзнанието за неговия край – смъртта. В същността си то е сложен и дълъг процес на радикална вътрешна трансформация, водещ до драматични промени в съзнанието на човека.

Накратко, болката не е болест, тя е болката от на растежа и раждането на новото. Въпреки че границата между лудостта и духовния пробив е опасно тънка, разликата между тези двете е огромна. В срещата между терапевт и клиент отново и отново трябва да се решава кой е подходящият начин за справяне с преживяванията от света на трансперсоналното, защото нерешените проблеми на личностно ниво могат да доведат до сериозни изкривявания, когато трансперсоналното преживяване докосне личното. Тогава идва заразяване на лични съдържания с надличностни, съответно – и лудостта. Основните направления в психотерапията, отчитащи надличното ниво на човешката психика са аналитичната психология на Юнг, психосинтезът на Роберто Асаджиоли, трансперсоналната психология на Станислав Гроф, хуманистичната психология на Маслоу.

Не случайно в психотерапията съществуват толкова много и различни направления на лечение на душата – психиката на човека е твърде сложно нещо! Его-психологията отлично работи с личното ниво на човешкото съзнание и подсъзнание, но може доста да обърка човека, ако преживяванията му идват от надличностните нива в човешката психика. И, обратното – ако човекът, потопен в преживявания на колективното несъзнавано, няма здрав Аз-център, това изисква укрепване на границите на Аза, а не тяхното трансцендиране. В идеалния случай в терапевтичната работа с един и същи човек е добре да се прилагат повече от един методи, защото различните „етажи“ и аспекти от човешката психика изискват различни инструменти за работа с тях. Когато става дума за подкрепа на психичната цялост на човека, само един терапевтичен подход не е достатъчен.

Специалистът, който познава тяхното многообразие, е наясно, че макар техните теории понякога да предлагат диаметрално противоположни „карти“ за разбиране на човешката психика, това не означава, че се взаимоизключват, а че се взаимодопълват. Планината е една, но пътеките, които водят до върха й, са много. Екипировката за разходка в по-ниските части на планината е различна от екипировката, необходима при изкачването на върха. Понякога стигаме и до места, на които никога преди това не е стигал. Колкото повече напредваме по пътя си нагоре, толкова по-често се налага да създаваме сами нов път.

Книгата на Гопи Кришна е една такава пътека. Тя споделя безценно знание на запътилия се към върха на планината човек. Тя обаче не е универсална пътна карта за този път. Индивидуацията е процес, насочен към опознаването на собствения уникален Аз, и затова за нея няма такива пътни карти. Въпреки това може да се направи нещо – да се дадат указания за смисъла и посоката, както и предупреждения за възможните опасности и отклонения.  Както се казва в известния израз, пръстът, който сочи Луната, не е самата Луна.

Събуденият индивидуационен импулс най-добре може да бъде описан като придвижване от средните нива на скалата за психично здраве към най-високите й нива, където обикновено са малцина. Средностатистическите нива на психично здраве обаче се променят. Обществата също имат своите нива на психично здраве и тези нива се повишават, когато повече хора се запътят от средностатистическата зона на комфорт към самотния път към върха. Това се случва сега. Нещо, което по времето на Юнг е било рядък феномен – индивидуацията, сега става преживяване на голяма група хора.

„Явно, че ще се чете Гопи“, имаше навика да казва моя клиентка, когато някоя нова вълна от преживявания  от по-дълбоките пластове на несъзнаваното беше дошла неочаквано и разрушително, и след това си беше отишла по същия внезапен начин. Тогава тя четеше Гопи на английски, защото още не беше преведен. Сега, благодарение на превода на Петя Стоянова, Гопи може да се чете и на български.

Благодаря отново, Петя!

С Петя събрахме всички преведени досега глави в един общ файл, който можете да смъкнете оттук:  Гопи Кришна КУНДАЛИНИ, ЕВОЛЮЦИОННАТА ЕНЕРГИЯ В ЧОВЕКА и да го споделяте с всеки, за когото смятате, че може да има полза от подобно четиво. В електронния вариант на тази книга в началото добавихме „предговор от българския преводач„, а накрая – разяснителна статия от мен на тема „спонтанното събуждане на кундалини и процесът на индивидуацията в аналитична психология на К.Г. Юнг „. С това проектът по превода на тази книга вече окончателно е завършен и вече можем да празнуваме.

Хубави празници!

Камелия