„Приемането на едно ограничение може в действителност да отприщи творчеството. Да се научим да бъдем креативни в рамките на нашите ограничения е най-добрата надежда, за да променим себе си и заедно да променим нашия свят.“ Фил Хансен
Мисълта по-горе е на един художник, който преди да завърши художественото училище получава нелечим тремор на ръката и с това представата му за кариера (така както си я е представял), рухва. Когато отива на преглед с невролог, той го пита: „А защо просто не прегърнеш този тремор?“ Фил Хансен прави точно това и прави много успешна кариера, макар и по един друг начин. По-късно споделя: „Гледането на ограничението като източник на креативност промени хода на живота ми.“ Как точно това е променило живота му обаче е добре да се види (във видеото по-долу), защото става дума за произведения на изкуството, поразяващи с наличието на въображение, което се вдъхновява не от друго, а именно от ограниченията.
„Ограниченията може и да са най-неочакваните начини да се впрегне креативността, но може би са едни от най-добрите начини да се извадим от коловозите, да преосмислим класификациите и да предизвикаме приетите норми. И вместо да си казваме един на друг да се възползваме от деня, по-добре да си припомняме всеки ден да се възползваме от ограниченията.“ Фил Хансен
На пръв поглед ограничението е пречка, липса, бариера – накратко, доста неприятно нещо. На втори поглед то е условието за творчество. Всъщност единственото условие, защото същността на границата е да очертава формата. Фил Хансен го нарича „творчество в рамките на ограничението“. За мен то е „творчество, надскачащо ограничението“ – истинско тържество на човешкия дух и най-висшата форма на свободата.
Според езотеричните текстове в това е смисълът на въплъщението на Духа в материята. Човешкото тяло е най-плътната форма на Духа и затова и най-ограничената, но именно поради това тя съдържа и най-големия творчески потенциал за своя обитател – вечното и безкрайното. Изглежда, че колкото по-голямо е ограничението, толкова по-големи са възможностите за творчество. А когато става дума за сътворяване на собствения ни живот, произведението на изкуството, върху което работим, е нашият „уникален и неповторим индивидуален Аз“. Неговото изграждане е основната цел на живота в човешко тяло. Алхимиците го наричат „философския камък“.
И така, алхимичната рецепта за превръщане на недоволството от неизбежните ограничения и съпротиви в живота в златото на индивидуалността на Аза е проста. Нарича се творчество. Тя ни призовава да надскочим себе си и да направим нещо по-различно. Да погледнем към друго място и там да открием това, което търсим. А когато става дума за душевни процеси, това друго място е „вътре“ в нас.
Когато човек се вгледа непредубедено към ограниченията, които е имал (или все още има), ще види, че именно в зоните, където се е чувствал най-много ограничен, се намират и най-големите творчески възможности за него. Всяка липса съдържа в себе си своята противоположност – наличие на нещо друго. Истинското предизвикателство е да успеем да го видим.
Наскоро в среща с моя клиентка изследвахме чувството й за дълбока неудовлетвореност. Контактът с неизбежните липси и ограничения пораждаше у нея подмолен разрушителен гняв, като и чувството за тревожност, че нещо не е наред и тя трябва да направи нещо, за да промени тази ситуация. Фактите обаче сочеха, че от много време тя даваше най-доброто, на което е способна, за да промени неудовлетворителната за нея ситуация. Факт беше и че въпросните ограничения бяха извън зоната й на личен контрол. Затова когато успя да приведе мисленето си в синхрон с житейските факти, нещо вътре в нея се промени. Недоволството с вкус на отрова изведнъж се изпари и очите й светнаха. Това, което досега я караше да се чувства слаба, се превърна в източник на сила, а мисълта, с чиято помощ това стана, беше: „Усещам липса, но мога да я понеса и това е източник на вътрешна сила.“ За мен като външен наблюдател беше много впечатляващо да видя тази трансформация, както и поредното потвърждение за огромната роля на мисленето при „превръщането на оловото в злато“.
За някои хора ограниченията са източник на недоволство и нещастие. За други те са стимул за творчество и излизане извън коловоза. Единствената разлика е в избора, който правим за това в какво да ги превърнем и как да ги използваме. Фил Хансен е избрал да прегърне тремора и да създаде изкуство, което може да се забавлява дори и с най-крайното ограничение – смъртта. Затова с огромно удоволствие предавам неговото послание в ТЕД-презентацията му по-долу.
Прегръдката е хубаво нещо, тя е включване, а не изключване. Затова посланието да прегърнем ограниченията в живота си е красиво. По-важното е, обаче, че е вярно. То говори езика на парадоксите, а това е езикът на Духа. Когато успеем да прегърнем и най-крайните форми на ограничение ще можем да обхванем и безкрайността, разбирайки от собствен опит мисълта на Юнг, че „само в крайното ограничение човек може да познае Безкрайното“.
Камелия Хаджийска
