Приближаване чрез отдалечаване

Един от парадоксите в моята работа и личен опит е, че докато правим „уж“ неправилните неща и по всичко изглежда, че вървим в неправилната посока, ние се доближаваме до разрешението на проблема.

Най-яркият пример за това е посланието на духовните учители да приемаме нещата, такива каквито са. Съгласна съм с това послание – интеграцията на тъмната част от живота и постигането на целостта се случва именно благодарение на приемането. Сещам се за двама такива духовни учители, които също проповядват несъпротивление – Екхарт Толе и Байрън Кейти. Те обаче не са постигнали просветление като са практикували това, което проповядват, а точно обратното. Просветлението за тях е дошло в момент на крайно отчаяние и отхвърляне, на които човек е способен. След това те започват да проповядват практикуването на несъпротивление. Толе говори за „присъствие в плътното болково тяло„, а Кейти – „да обичаш това, което е„. Това обаче е точно обратното на това, което ги е довело до просветлението, приемането и вътрешната хармония.

Подобни разсъждения може да доведат до объркване, но това е добре за его-ума, който е свикнал да мисли, че ако направим правилното нещо, ще постигнем това, което искаме. Подобна нагласа наистина е валидна за една част от живота ни, но когато става дума за духовни процеси на трансформация, точката на преобръщане (и приемане) се достига едва след като преди това сме се съпротивлявали дълго, дълго време. Парадоксите най-добре описват психичната реалност, когато става дума за развитието на душата. И един от тези парадокси е, че понякога отдалечаването означава приближаване.

Можем да намерим безкрайно много примери за „приближаване чрез отдалечаване“. Това са всички тези кризи, болести и прочие „неправилни неща“, без които не бихме се замислили върху важните неща в живота си и не бихме получили импулса да направим промените в него. Осъзнаването на парадоксалността на живота лишава ума ни от неговата категоричност. Кара ни да се чувстваме объркани и незнаещи. И именно благодарение на това объркване и незнание идва и приемането на живота такъв, какъвто е – същото, което ни е толкова трудно да го постигнем по силата на его-волята.

Сещам се и за думите на Байрън Кейти: „Как разбираш, че нещо е правилно? Защото се случва.“ Много ги харесвам!

Камелия Хаджийска