Един от парадоксите е, че докато правим „уж“ неправилните неща и по всичко изглежда, че вървим в неправилната посока, ние се доближаваме до решението на проблема.
Най-яркият пример за това е посланието за приемане нещата, такива каквито са. Съгласна съм, че интеграцията на тъмната част от живота и постигането на целостта се случва именно благодарение на приемането. Сещам се за двама духовни учители, които също проповядват несъпротивление към това, което е – Екхарт Толе и Байрън Кейти. Приблемът е, че и двамата са постигнали просветление не като са практикували това, което проповядват, а точно обратното.
Просветлението за тях е дошло в момент на крайно отчаяние и съпротива, на които въобще човек е способен. След това те започват да проповядват практикуването на несъпротивление. Толе говори за „присъствие в плътното болково тяло„, а Кейти – „да обичаш това, което е„. Това обаче е точно обратното на това, което ги е довело до просветлението и приемането.
Подобни разсъждения може да доведат до объркване, но това е добре за его-ума, който е свикнал да мисли, че ако направим правилното нещо, ще постигнем това, което искаме. Подобна нагласа е валидна за една част от живота ни, но за друга не е валидна. Когато става дума за духовни процеси на трансформация, точката на преобръщане (и приемане) се достига едва след като преди това сме се съпротивлявали за дълго, много дълго време. Когато става дума за човешката психика, именно парадоксите най-добре я описват.
Един от тези парадокси е, че понякога отдалечаването означава приближаване.
Можем да намерим безкрайно много примери за „приближаване чрез отдалечаване„. Това са всички тези кризи, болести, грешки и прочие „неправилни неща„, без които не бихме се замислили върху важните неща в живота си и не бихме получили импулса да направим промените в него. Осъзнаването на парадоксалността на живота лишава ума ни от неговата категоричност. Кара ни да се чувстваме объркани и незнаещи. А благодарение на това объркване и незнание идва смирението и приемането.
И това е още един пример как неправилното нещо води до правилни резултати. За приближаване чрез отдалечаване.
Камелия Хаджийска
