Този урок по лидерство е урок за това как да се справяме със страховете си – скритите и явните, като ги изследваме и подлагаме на съмнение вярванията, свързани с тях. По тази тема пишат много автори на бестселъри в областта на мениджмънта и лидерството, но особено добре го е казал Сет Годин:
„Значи, ако племената ценят иновацията…
… и ако всички инициатори са по-щастливи…,
…тогава защо всички не го правят?
Заради страха.
Срещал съм хиляди (а може би и десетки хиляди) хора, които наистина имат страхотни идеи. Някои от идеите са наистина велики; други просто са много добри. На света не му липсват идеи. Обикновените хора могат да измислят невероятни неща доста лесно.
Това, което липсва, е волята да се осъществят тези идеи.
„Когато две идеи се сблъскат, не побеждава непременно по-добрата. Побеждава онази, която е подкрепена от най-много безстрашни еретици.“
Сет Годин, „Племена“, с.53
Ако това е урокът по лидерство, който сега идва при вас, си задайте един въпрос. „Какво искам да направя сега?“ След което си задайте още един въпрос: „Ако започна да го правя, какво е това, от което се опасявам най-много, че може да се случи? Кой е най-големият ми страх?“ Разбираме кой е истинският ни страх като си представим какво се случва след като направим това, от което ни е страх. На пръв поглед може да изглежда, че ни е страх да кажем „не“ на шефа. Но истинският ни страх е от това, какво се случва след като кажем това „не“.
След като разпознаете кой е истинският ви страх, го погледнете в очите като си зададете още един въпрос: „Искам ли да слушам този страх, ако това ме ограничава да направя нещото, за което най-много копнея?“ След което продължете да изследвате с още въпроси. Такава е и препоръката на Сет Годин: „Преборете страха с разсъждения„. Поразсъждавайте добре върху различните мнения в главата си, свързани с тези страхове. Ако се ангажирате с тази задача, ще откриете, че страхът не е нищо друго, освен мисъл в главата, свързана с бъдещето. Тя е в очакването за бъдеща болка и загуба, което – парадоксално! – ни пречи случим това бъдеще по най-добрия и пълноценен начин.
„Страхът без съмнение е една от най-силните, най-старите и най-вкоренени в нас емоции… Интересното при отдадените еретици, които срещам, е, че активно са се самоубедили да не се страхуват. Страхът си е още там, но е притъпен от нещо друго…
Вярвам, че можете да се отучите от страха, като съставите стратегията си така, че страхът да стане излишен. Не става дума за някоя хитра тактика или съвет как да общувате с шефа си. По-скоро за това да си изясните (а и на другите), че светът има нужда да се промени. И то бързо.“
Сет Годин, „Племена“, с.54
