„Човешката същност има две страни, външна и вътрешна. Външната може да бъде публично достояние, но вътрешната не може… Така както семената се нуждаят от тъмнината и интимността на земята, така и всички взаимоотношения, които са дълбоки и интимни остават вътрешни.

При обикновените човешки взаимоотношения интимността е необходима… Потайността си има причина да съществува. Помни това и не забравяй, че ако останеш изцяло обществено достояние, поведението ти в живота ще бъде много глупаво.

Предизвикателството на външното може да се приеме само, ако имаш дълбоки корени във вътрешното. .. Ето защо няма да кажа като Махатма Ганди, че животът ти трябва да бъде една отворена книга… Ако цялата книга е отворена, ти ще си само ден без нощ, само лято без зима. Тогава къде ще почиваш и къде ще намираш убежище?…

Само в редки случаи допускай някой да влиза в твоя храм… Ето това е любов.“

Ошо, „Беседи за Исус“, т.1