И, ако от духовна гледна точка отчаянието съдържа в себе си скрита благословия, то понякога излизането от неговата дупка крие опасност. Доста се чудех дали да споделя и тази информация за динамиката на вътрешните процеси, която също идва от юнгианската анализа и, по-конкретно от цитираната от мен често напоследък Мари Луиз фон Франц, поради опасността от погрешно разбиране. Въпреки това реших да поема този риск, защото за някои хора това може да се окаже много важно. Тази опасност реално съществува и затова е добре да се знае.

„Както знаете от коментара на д-р Юнг върху божественото дете, когато се ражда герой – и раждането на Христос не е изключение – винаги има наплив от деструктивни сили. Ето защо, ако някой има самоубийствена тенденция, тя ще бъде най-силна в момента, който може да се каже криза на оздравяването. В дълбока депресия или пълна шизоидна обърканост опасността от самоубийство е рядка и е изключение. Но ако човек е на прага на излекуването, тогава има голям риск от самоубийство. Тогава болният трябва да се наблюдава денонощно, което е известно в психиатричните болници.

Това е само екстремна илюстрация на нещо, което е вярно и за аналитичната работа на по-малко драматично ниво – това е, което аз наричам последна атака на дявола. Той вижда, че губи играта и прави една последна отчаяна атака. Точно когато се бори с деструктивния анимус, когато застава срещу него, жената все още не е спечелила битката, защото той все още се крие зад ъгъла; дяволът не е изгонен и може би изпуска още малко огън, и тогава идва финалната атака, която е толкова лоша, че изглежда че всичко трябва да се започне отначало, защото положението е тежко, както в началото; всичко е изгубено и дяволът беснее, както никога преди.

По принцип това е много добър знак, защото означава, че сега адът губи силата си и затова се впуска в последната си атака, дяволът използва последните си резерви. Да се каже сбогом на една невротична нагласа, е много тъжна работа и никой не е излязъл от нея без да се почувства тъжен, защото за съжаление неврозата е любимо състояние и човек не желае да се разделя с нея. Затова когато стигне до последната фаза става необходимо да се каже сбогом на някаква инфантилност или мнение на анимуса и пр. , винаги има някакъв вид криза. Митологията илюстрира това с факта, че когато детето спасител се ражда, всички сила на мрака атакуват по-силно от всякога и в нашия християнски мит ние виждаме това под формата на клане на невинни във Витлеем. Разбира се, божественото дете винаги се спасява; това е последният напън на мрака срещу нещо толкова силно, че дори и новородено, то не може да бъде потиснато“.

Мари Луиз фон Франц, „Алхимията – символика и психология“, с. 254

Както се вижда от този текст, понятията „дявол„, „негативен анимус„, „невротична нагласа“ се употребяват от Мари Луиз фон Франц като взаимозаменяеми. И на мен особено ми допада думичката „дявол„. За разлика от понятието „невротична нагласа“ тя съдържа предупреждение. То е – внимавай, вътрешните ти деструктивни сили могат да вземат властта върху теб, ако нямаш един силен вътрешен център, който да ги вижда и чува, но не и да следва това, което те му казват. Те са опасни, защото нападат в гръб точно, когато изглежда, че нещата вървят на оправяне. Така че бъди бдителен. Това, което дълго време се е хранело с твоята енергия и внимание, няма лесно да се откаже от това, което го държи живо, и да умре без съпротива. То е най-опасно именно когато е най-близо до времето, когато ще умре.

Има моменти, в които е добре да бъдем утешени, че всичко ще бъде наред и че всичко е за добро. Има и моменти, в които е добре да бъдем предупредени, че нещата не са лесни и дори опасни, затова е добре да бъдем бдителни.

Ако това послание идва при вас по принципа на синхроничността, проверете дали не става дума за второто. И бъдете бдителни. Битката, която водим в душите си, е трудна, защото врагът е скрит вътре в нас. Лесно може да ни прошепне лъжи, на които да повярваме. Затова го слушайте, но не го следвайте. Прилагайте една от стратегиите в битките на воините на светлината, за която и Паулу Коелю пише:

Случва се воинът на светлината да бъде преследван от злото; тогава той спокойно го кани в палатката си. След като чуе всичко, воинът става и си тръгва. Злото е говорило така дълго, че се е изчерпало и няма да има сили да го последва.“ (от книгата му „Воинът на светлината“)

Процесът на раждане на божественото дете вътре в нас не е лесен и има опасности. Този мит обаче, освен предупреждение, носи и утеха. Тя е, че божественото дете устоява на силите на мрака и се ражда.

Камелия Хаджийска