ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА – Ел Колли, „Белязана от Духа“
„Нарастващ брой хора на Запад преживяват Кундалини в голямо объркване и се обръщат към медицинските, психиатричните, парапсихологичните и ню-ейдж лечебни средства, които не са ориентирани или нямат опит в третирането на Кундалини-процеса.”
Аджит Мукерджи
Когато започне да се проявява, Кундалини-процесът води човека посредством синхроничности, сънища или привидно случайни инциденти до учители, помощници или до ресурсите, от които се нуждае съответната личност. Понякога тези помощници се появяват в живота ни като признат гуру или духовен учител, а понякога по не толкова очевиден начин. Докато някои хора, чието Кундалини-пробуждане е било ръководено от духовен учител, обикновено държат на този вид водачество, то много други успешно завършват своя процес без каквато и да е странична помощ. Както казва Свами Муктананда: „Когато пробуждането на Кундалини преминава благоприятно, тя се издига от само себе си и се установява там, където трябва да се установи. Кундалини се грижи сама за себе си, защото Шакти е съзнаваща и всезнаеща сила”. С присъщата на повечето от нас вродена интелигентност относно Кундалини философът Клаудио Нараньо споделя убеждението: ”Енергията Кундалини включва ръководен принцип, така че процесът на личностно развитие оттук нататък става до известна степен автономен и спонтанен.”
Хората, чието познание за Кундалини почива напълно върху религиозна доктрина или лечебни теории, често вярват, че разбират напълно процеса и бързат да осъдят опитностите, които не са в съответствие с тяхното „знаене” за Кундалини. Обиновено това са онези хора, които вярват, че гуруто може (и винаги трябва) да води посветените през безболезнено пробуждане или, че един опитен лечител може лесно да балансира Кундалини на пациента чрез билки, да предпише диети или „работа с енергията”. Подобни индивиди често смятат физическите, менталните и емоционалните трудности при Кундалини-пробуждането за „атипични” и като проява на рискован или лошо/зле управляван процес. Но от всички съобщения от първа ръка за лично преживяно пробуждане на Кундалини става ясно, че е по-скоро обратно – съвсем безгрижното и безболезнено трансформиране е нетипично, независимо дали с помощта на гуру или лечител или без такава.
Докато светът е обсебен от хора, които твърдят, че имат знания, умения и правомощия, каквито едва ли притежават, да намерим някого, който да отговори на нашите духовни въпроси или който би могъл да ни помогне в нашите тревоги с Кундалини, може да се окаже много мъчително издирване. Нашите трудности с Кундалини често ни пращат за зелен хайвер в ранглистата на практикуващи медицина, психология, духовни науки, метафизика и алтернативни методи, чиито преценки за нашето състояние (и препоръки за лечение) се разминават на километри с действителността.
Приятелите, семейството и познатите, които не разбират нашето затруднено и опасно положение може да ни обсипят с неуместни съвети. Много хора често ни мислят доброто; те съвсем искрено искат да помагат. Но сами по себе си добрите намерения не могат да заместят знанието. Твърде много от тях – особено тези, които претендират да са духовни консултанти или лечители – надценяват своите възможности, свързани със здравето и духовното благоденствие.
ЛЕКАРИ БЕЗ-ИЗХОД
По време на процеса повечето от нас търсят помощ от медицински професионалисти. За съжаление, да бъдат открити сред обикновените здравни работници такива, които познават и могат да различат симптомите на психо-духовната криза, е толкова трудно, колкото и да се открие Йети. От първа ръка знам, че пробуждането на Кундалини може да бъде стряскащо, особено ако човек няма представа какво се случва.
В началото на моето собствено пробуждане, алармиращи симптоми ме вкарваха и изкарваха от болницата в продължение на четири месеца, като бях изследвана за всички болести, които изобщо съществуват под слънцето, включително рак, диабет и сърдечно заболяване. Попълвайки бланка при всяко направление, моите лекари омаловажаваха болестта ми като „нещо незначително” и може би, причинено от някакъв неидентифициран бавен вирус. Но в едно ми провървя. Почти всеки един специалист, който ме изследваше и тестваше, беше симпатично и мило човешко създание. Много хора, които търсят медицинска помощ при Кундалини-симптоматиката не са такива късметлии. Духовното преживяване при пробуждането на Кундалини е толкова ексцентричен и слабо познат процес, че повечето психотерапевти и доктори по медицина го отхвърлят като илюзия или го диагностицират като психично заболяване. Слушала съм много подобни една на друга истории за бездушни и подиграващи се лекари, които, нямайки медицинско обяснение за болестта, упрекват пациентите в какво ли не – от тайно пристрастяване към дрогата до хипохондрия.
Когато причините за здравословни проблеми са неизвестни, освен повсеместно поставяната диагноза вирус, стресът е другото най-често медицинско заключение. Първоначално ми беше казано, че стресът е единствената правдоподобна причина за моите трудности при дишане и преглъщане. Една жена, разтревожена заради усещането на странни вибрации в тялото си, беше убедена от своя лекар, че това е причинено единствено от стрес. Някои лекари смятат, че стресът може да причини физическо заболяване, а други употребяват думата само в смисъл на „психосоматика”: „Всичко е в главата ти, трябва да го преодолееш, реално нищо обезпокоително не се случва с тялото ти.”
Често пациенти, преживяващи процес на пробуждане на Кундалини, са диагностицирани неправилно. Млад мъж, преживяващ типични Кундалини-симптоми на телесни конвулсии (крии), спонтанни викове и пристъпи на емоционален дистрес, е бил диагностициран едновременно с няколко диагнози – „суб-епилепсия”, синдром на Турет и биполярно разстройство. На друга жена неврологът казва, че нейните спонтанни трансови състояния и мистични опитности са гърчове. Предписан е Дилантин, който няма нищо общо с проблема й, а само го усложнява. Пациентка, преживяваща продължително пробуждане, е била информирана от лекаря, че има „генетична психоза”. Един мъж имал в продължение на осем години периодични епизоди на необичайни психични преживявания, придружени с главоболие. Този модел често съпътства отварянето на шеста чакра. Неговият психиатър упорито настоявал, че феноменът (включващ ясно чуване на прекрасна музика и небесни гласове) е резултат единствено от нараняване на главата, незатихващо шест години! Онези, които са в разгара на трудна трансформация, може да бъдат принудени да вземат психоактивни лекарства. Въпреки че краткотрайната употреба на такива медикаменти може да е наложителна при тези, които са в крайно дисасоциативно увредени състояния (особено когато се намират в опасност да наранят себе си или другите), в повечето случаи подобни лекарства не са необходими.
Много хора са ми казвали, че такива лекарства са забавили, усложнили и даже утежнили трудностите на техния процес. (Виж повече за това в глава четиринадесета.)
ИЗГУБЕНА В ЛАБИРИНТА
Метафизичните и алтернативните области на лечение са по-склонни да признаят възможността за духовно проявление, но даже и тук е оскъдна информацията за истинско познаване на този процес от първа ръка. Когато моите лекари бяха неспособни да открият медицинската причина за болестта ми, аз потърсих друга помощ. Понеже още не бях осъзнала, че моята Кундалини се е пробудила, силно подозирах, че са намесени духовни фактори. Ходих при трима различни медиуми, които дадоха три различни обяснения за моето заболяване – нито едно от тях не беше точно. Понеже споменах пред единия от тях, че още очаквам резултатите от медицинските тестове за проверка на автоимунно заболяване, той обяви, че моите симптоми се дължат на – изненада – автоимунно заболяване. Каза ми, че това е предизвикано от изчерпване на моята жизнена сила. (Едва след като научих, че издигането Кундалини в голяма степен форсира жизнената енергия, можах да оценя колосалната неточност на това твърдение.) Друг ми каза, че моето заболяване е психосоматично, коренящо се в „страха от моята женска природа”. Сърцето ми се качи в гърлото, когато той много уверено ми каза, че болестта ще разруши брака ми. Предрече, че Чарлз ще ме изостави за по-малко от година.
Всъщност Чарлз подозираше, че става дума за Кундалини процес преди аз да се отворя към по-сериозно приемане на факта, че именно това предизвиква моите физически проблеми. Директно попитах този медиум, „Може ли моята болест да се дължи на Кундалини? Съпругът ми мисли, че може”. На което той отговори с емпатия, „Не, вие имате психологическо заболяване. Това няма никаква връзка с духовното.” (Това би трябвало веднага да ме направи подозрителна относно неговите умения, тъй като знам, че няма болест без някакво духовно значение. Но аз бях твърде загрижена да си обясня моето състояние, да анализирам какво ми казва то.)
След като със сигурност разбрах, че е Кундалини, платих на един астролог да ми помогне да интерпретирам възможните препятствия, които бих могла да срещна в своите предстоящи транзити/преживявания. Той ми каза, че моят Кундалини-процес е завършил и никакви по-нататъшни влияния не се задават на хоризонта.
Както се оказа, при мен транзитите бяхя съпроводени с големи здравословни кризи (въпреки че се съмнявам, че даже и по-проницателен астролог би могъл да ми помогне да ги предотвратя). Но нищо не е било напразно. Оказа се, че моят задвижен от отчаянието дълъг и мъчителен поход в света на гадателите и звездобройците ми отвори очите. Никога преди не съм била консултирана от професионален астролог, а само имах малък опит с медиуми, освен няколкото нео-джипсита по уличните панаири за 10-доларови 5 минутни предсказания. Липсата на подкрепа от астролозите няма нищо общо със скептицизма ми; аз просто никога не съм имала възможност да си позволя такива посещения. Удивително е колко бързо бюджетът излита принудително през прозореца, когато нечий живот е заложен на карта. И още съм бясна на гадателката, която ми взе 125 долара за едночасово гледане, в което единственото вярно предсказание, което произнесе, беше, че съм родила две деца. Тя и другите като нея несъзнателно отлагаха лечението, от което тогава не знаех, че се нуждая. Бях излекувана от дългогодишната ми самонадеяност, че интуицията ми и придобитите самоуки астрологични умения са много по-дълбоки от тези на „професионалистите”. Съвсем честно обаче трябва да призная, че третата ясновидка, макар и да беше също твърде далеч в повечето от своите клишета, улучи десятката, когато добави: „Не съм много сигурна как точно това ще се случи, но по някакъв начин тази болест ще ви разкрие съществуването на Бог във вашия живот. Това ще е една от главните й задачи.”
Когато започнах да търся специфична информация, която да ми помогне да разбера и да се справя с Кундалини, се натъкнах на куп окултни, метафизични и други материали, които бяха по-скоро вредни, отколкото безполезни. При ранните ми опити да открия терапевт, който има знанията за процеса, всеки от тези, с които говорих, ми даде да разбера, че той/тя няма понятие от това, което преживявам. Няколко от тях обаче твърдяха, че са чували за Кундалини.
Една от психотерапевтите спомена книга, на която изключително се позовава в своята работа с клиенти с духовни преживявания. Аз вече притежавах тази книга и я бях чела няколко пъти; засягаше Кундалини опитности, но нейните цели значително отстъпваха на онова, което преживявах в моя процес. Когато опитах със специалисти по акупресура и други лечители, се натъкнах отново на същата стена. По съответния тон на гласовете можах да почувствам, че ме мислеха за някакъв странен култов фанатик.
Човек би могъл да си въобрази, че всичките гурута, свамита, рошита и други адепти на Източните религии биха били перфектният ресурс за помощ при навигирането в бурното море на духовното развитие. От моя личен опит и от безбройните споделяния, които получих от други хора, се оказа, че това съвсем не е така. От стотиците терапевтични, алтернативни и холистични здравни, психологически, метафизични, Ню Ейдж или духовни групи и организации, на които изпращахме имейли, обяснявайки целта на Мрежата за споделена информация, тези, от които най-много очаквах да отговорят с мъдри думи и учтив съвет, бяха ашрамите, центровете по йога и медитация и други източни религиозни организации. Както се оказа обаче, никоя друга група не беше толкова неотзивчива, колкото Източната религиозна общност.
Една жена от Западна Европа, която не бяхме потърсили (и която се беше самообявила за гуруджи след своето Кундалини-пробуждане), сама се свърза с нас, за да ни даде инструкции да й изпращаме ученици. Благодарих й за интереса и отговорих, че макар да не създаваме партньорства, тя е винаги добре дошла да отбележи името си в нашата „Колона на доверието”. „Довереници”, обясних аз, „са индивиди, които имат Кундалини-преживявания от „първа ръка” и които подкрепят доброволно онези, които се нуждаят от помощта на един разбиращ ги приятел по време на техния процес, чрез имейл или по телефона.“ Никога повече не чухме за тази гуруджи.
Религиозните лидери могат да бранят с всички сили територията си, когато става дума за духа и могат да откажат да признаят процеса на пробуждане, когато той се проявява извън избраната от тях сфера на влияние. Източните тълкуватели си съперничат с най-осъждащите и бясно мисионерстващи християнски фанатици, когато се стигне до разширяване на техните концепции за Кундалини или за ученията на Еди-кой-си Бабà. Даже един от учениците на Муктананда бил порицан от друг свами, който наблюдавал автономните йога-движения на ученика. „Братко, предупреждавам те,” казал му свамито, „Постигал съм пълно самадхи, но това, което ти правиш, няма нищо общо с него. По този начин или бързо ще полудееш, или ще умреш.” (за щастие това злокобно пророчество се оказало напълно невярно.) А когато Християнската съзерцателка Бернадет Робертс потърсила Дзен-майстор, за да й помогне да разбере преживяванията си при трансцедентално разтваряне на Егото, той не могъл да повярва как тя може да има такива преживявания, след като не е практикувала Дзен и следователно е „твърде обикновена, твърде обичайна”.
НЕКОМПЕТЕНТНИ СЪВЕТНИЦИ
Опитите да откриеш някого, който наистина знае как се работи с Кундалини, могат да бъдат отчайващи. Даже с моите членове в SEN (Spiritual Emergency Network) и KRN (Kundalini Research Network), нямах късмет в това отношение. Когато болката в гърба ми предизвикваше агония, аз се обаждах къде ли не, докато ми препоръчаха една масажистка, която ме увери, че е посещавала курсове за работа с чакрите и Кундалини. В моята безнадеждност да получа помощ направих сесия при нея, в която тя „намали темпото на енергията” и „издигна” моята „вибрация” (което само по себе си е противопоказано), и с процеса влоши още повече състоянието на увредения ми гръб. Въпреки това, аз се опитах да се въздържа от осъждане с бледата надежда, че увеличаващата се болка е част от измислената „лечебна криза”, но единствената промяна във „вибрацията”, която отбелязах в себе си, беше възмущението, че й позволих да постави ръцете си върху мен.
Макар че ситуацията започна постепенно се подобрява, все още сравнително малко хора знаят повече за психо-духовната трансформация. Тези, които мислят, че знаят, рядко са така добре информирани, колкото се представят. Всеки път, когато публично се обсъждат трудностите при пробуждане на Кундалини, се появява някой, който е уверен, че тази и само тази окултна практика, гуру, религия или техника на езотерично лечение са истинската панацея, която решава всички проблеми с Кундалини. Винаги когато някой гарантира на 100% сигурността и ефективността на своя метод, червена лампичка светва в мозъка ми. Нищо в живота не дава такъв вид гаранция и нито един отговорен лечител или консултант не може да има такива претенции.
Това изглежда е проблем, срещан много често в страните, попаднали под влиянието на Ню Ейдж движението. В доклад от 1995, издаден от Датската Информационна Мрежа за Кундалини, се съобщава, че има прекаляване с „различни алтернативни терапевти и лечители, всичките твърдящи, че са авторитети по въпроса“, но също така и виновни поради грубо „преувеличение и надценяване“ на своите умения и разбиране на Кундалини-процеса.
В туземните култури е имало случаи на шарлатани, чиито хвалби за специални правомощия, мъдрост и лечебни способности са се оказвли фалшиви, но те бързо са били разкривани и са загубвали доверието. Подобни измамници са се появявали извънредно често, както е наблюдавано от антрополога A. П. Елкин, по време на „племенен и културен разпад, когато хитреците мислят, че имат възможност да спечелят някои привилегировани позиции.“ Както Елкин посочва, дори и автентичните практикуващи шамани са податливи на корумпиране от страна на „немислещи и доверчиви бели хора“, които „насърчават лечителя да продължава да отговаря на желанието им за мистичност“ като му предлагат за това пари.
Сегашното ни социално положение на преминаване през катаклизми създава предпоставки за същия този вид експлоатация. В нашата изолирана общност, където пациенти и изучаващи различни практики имат малък шанс да се срещнат помежду си, за да сравнят записките си, отговорността пред групата се загубва. Подозирам, че тази ситуация може да бъде отстранена като Интернет стане все по-широко достъпен, точно както онлайн групите за подкрепа на пациенти никнат, за да осигурят дълго отсъстващия мониторинг на основните лечебни практики. Това няма да бъдат лицензирани или регулирани комитети, а споделени анекдотични истории от доволни или ядосани пациенти, тъй както е било в старите времена, за да се разчистят истинските лечители и учители от измамните.
Доста мними-експерти имат тесногръди убеждения за това какво представляват духовните преживявания, или как трябва да се проявят. Една жена, която преживяла широк спектър Кундалини проявления, включително и случаи, в които е левитирала, била информирана, че не би могла да е пробудила Кундалини, защото не изпитвала топлина в тялото. Други, явно подложени на Кундалини-пробуждане, са известени, че не са в Кундалини процес по следните догматични причини: нямат никакъв гуру; не са в позиция лотус, когато процесът е започнал; не следват „правилните” духовни практики или доктрини; не са достигнали мигновено състояние на блаженство или просветление; енергията не се е движила в „правилната“ посока; процесът е бил твърде дълъг; не е трябвало да преживяват болка на всяко ниво и т. н.
Много често на хората се дават повърхностни и общи предписания, като това да ядат червено месо и сладки неща (дори ако това не е свързано с техните биохимични нужди), или да се упражняват усилено (дори да са много болни, слаби или изтощени, за да го вършат). Това може да е объркващо и даже увреждащо човека, който действа според подобен съвет. Тези, чийто процес е бил супервизиран от духовен учител, обикновено настояват, че такъв учител е необходим, прибавяйки към страха още и несигурността на тези, чиито пътеки не включват наличието на външен Биг Брадър, който да ги наблюдава. Съветниците Ню Ейдж, които са моралистични и осъждащи, увеличават вината, страха и съмнението в себе си на човека в духовна криза. Вместо да й бъде оказана помощ да се пребори със страховете си, една жена, бореща се с ужасни психични потъвания, била хладно критикувана от своя лечител, който й казал, че тя сама си е виновна, защото „Ти сама създаваш своята реалност.”
Самоуверените лечители представляват друга опасност. Чували сме за достатъчно много хора, чиято Кундалини несъзнателно е задействана от масажисти, хиропрактици и други практикуващи. Много от тези здравни работници подценяват значимостта на силите, с които си имат работа, и не предлагат асистенция на клиента си, когато Кундалини е отприщена. Разбираемо е обикновените клиенти и пациенти да се ядосат и да се чувстват измамени от лечителите, които са посетили, след като Кундалини-турбуленциите си отприщят. И докато лечителят или масажистът може наистина да е отпушил някакви канали (в някои случаи това е освобождаване на твърде много енергия за твърде кратко време), аз се съмнявам, че именно тези хора са причината за събуждането на Кундалини в техните пациенти. Не е лесно да събудиш спящата Кундалини; много хора, които съзнателно опитват Кундалини-пробуждане, не успяват в това. Подозирам, че какъвто и проблем да е накарал индивида да потърси помощта на лечителя, на първо място са били ранните бълбукания на раздвижващата се Кундалини. Масажистът или лечителят може и да са послужили като катализатори за освобождаването на мащабната енергия, но несъзнателно и без да иска, пациентът вече е започнал да преминава през духовното пробуждане. Лечителят само е дал на процеса неочакван тласък.
Някои лечители вярват, че всеки телесен проблем може да се подобри чрез предаване на енергия на пациента, но някои хора с извънредно активна Кундалини вече имат повече енергия, отколкото количеството, с което те могат да работят. Последното нещо, от което такъв пациент има нужда, е допълнителна усилваща жизнена енергия! Не малко хора, преживяващи Кундалини-пробуждане, са ми казвали, че след като лечителите са им дали енергия, те са започнали да страдат от драстично засилване на техните симптоми. Поговорката „Ограниченото знание е опасно нещо” може да бъде перифразирана в: „Ограниченото умение в предаването на енергия е опасно нещо.” В „Черната пеперуда”, Ричард Мос разказва за баща с активирана Кундалини, който редовно давал енергия на приятелите и семейството си с продължаващи дълго прегръдки. Тази практика неочаквано катализирала сериозно очно заболяване у неговия петгодишен син. (Болестта влязла в ремисия, след като бащата отчел грешката си и спрял да залива детето с енергия.) И, докато е вярно, че на ин-състоянията (свързани с недостиг на енергия) може да се помогне чрез вливане на повече енергия в системата, то ян-състоянията (свързани с излишък на енергия) се влошават при такова лечение. Много лечители знаят как ефективно да препредават енергия, но не всички знаят кога това не е подходящо, а още по-малко от тях могат съвсем точно да направят разлика между ин- и ян-дисбалансите.
След като пострадах от незабавно увеличаване на болката и не получих никакво видимо подобрение на кундалини-симптомите след третирането от трима различни телесно-ориентирани терапевта, аз реших да стоя далече от всички тях. Това не означава, че всеки, чиято Кундалини се е пробудила, трябва да избягва лечителите, терапевтите, работещи с тялото или духовните съветници! Познавам и хора, чиито трудности с Кундалини значително се облекчиха от подобни практики. Важното в случая е да можеш да разграничаваш. Има много разновидности и специалисти, чиито техники и умения могат да помогнат. Лечители, терапевти, учители и други фасилитатори, които познават Кундалини и които уважават и усещат едновременно и клиента, и енергията, могат да помогнат в огромна степен. На хора, страдащи от страданията на събудената Кундалини им е било помогнато с автохипноза, медитация, йога, работа с тялото, промени в диетата, хомеопатични или билкови лекарства, арт-терапия, работа с процеса, практикуване на Чи Гун, трансперсонално консултиране, шаманско лечение, молитви и много други.
Това, което е очевидно от тази палитра, е, че има много начини да се работи с Кундалини-разстройствата, но нито един метод не е 100% ефективен за всеки един човек, нито за самия индивид в различни стадии на неговия процес.
ОТДЕЛЯНЕ НА ЗЪРНОТО ОТ ПЛЯВАТА
Авторитетите по Кундалини попадат в три различни групи:
(1.)Хора, които сами имат опит с Кундалини;
(2.) Такива, които са изучавали, чели или чували за случаи на Кундалини-преживявания;
(3.) Самопровъзгласили се „просветлени”, но заблудени учители и лечители или,
(3.а.) Откровени измамници, които мислят, че никой никога не е имал истинско Кундалини пробуждане въобще, така, че никой няма да може да се усъмни че са изфабрикували цялата си експертност върху този предмет.
Първият тип може да бъде радост за очите или източник на разочарование. Тези, които са имали трансформиращи преживявания, имат възможност да дадат чудесно окуражаване и ръководство на другите. Но някои от тези абсолвенти се обръщат наопаки и конкретизират своя процес в една литания от „разрешено и забранено”, подобно на Мойсей, върнал се от върха на планината с каменните скрижали. Вместо да подкрепят уникалността на чуждите процес, тези владици се залавят да коригират всеки, който преживява различна от тяхната трансформация.
Третата категория, на позьорите, за жалост е твърде силно разпространена. Водещи личности в различни традиции твърдят, че увеличаването на фалшивите учители е предсказано като неизбежен лош елемент на тази епоха от бързи промени. Така техните фалшифицирани и опасни учения се добавят към общото публично невежество по отношение на Кундалини-пробуждането.
За мен духовният учител има свещено призвание. От години ми се струва, че учителите на лицемерна „мъдрост”, са тръгналите по най-лошия път на кощунство, въвеждайки лековерните в заблуда. Трябваше ми много време да разбера, че както има фалшиви учители, така има и неистински търсещи. Има хора, които преследват духовността, само ако тя не представлява истинска заплаха към вътрешно израстване или промяна. Тези индивиди са привлечени от учителите, които са спечелили благоразположение, като не представят нищо, което може да смути късогледите фантазии на техните ученици или да промени техните представи. Макар че едва сега разбирам това по-добре, този вид лъже-духовност все още ми пречи, особено когато нейните застъпници омаловажават битките на хората, ангажирани истински в духовната работа.
Натъкнах се на редица книги, претендиращи познание за Кундалини, чиито различни автори – терапевти, свамита, доктори на метафизиката и така нататък – може и да разбират тяхната собствена дисциплина или традиция, но чиито писания разкриват рутинно и бедно познаване на Кундалини. Има курсове за Кундалини, преподавани от окултни, метафизични, Ню Ейдж и духовни „учители“, които нито имат опит, нито са чели каквато и да е автентична литература за Кундалини. Към техните редици се числят и многобройните инструктори по медитация и йога (включително тези, преподаващи Кундалини йога), които нямат и най-малката представа как се проявява издигащата се Кундалини и не могат да разпознаят дори класическите й признаци у собствените си ученици.
Изглежда, че има излишък от хора, които, след участието си в дузина уъркшопи, и които са имали някакви мистични преживявания, са напълно убедени, че могат да сглобят каквото трябва да се знае за съществуването. На човек му се приисква тези хора да дават обет за поверителност, покрай останалото им говорене на езотерични глупости и самохвалство, че породеното от тях самите събуждане на Кундалини е просто детска игра. (Без вариации, тези хора обявяват, че притежават тайни техники, с които Кундалини може да бъде овладяна много по-лесно, отколкото въртенето на обръч.) Откакто създадохме нашия „Сайт за споделена трансформация“ в интернет, ние редовно сме атакувани от агресивно продаващи се типове, които ни убеждават, че имат формулата (или магическото докосване), с които да разрешат всички проблеми с Кундалини.
Те често се кълнат в ефикасността на „това“-аюрведическо или „онова“-хомеопатично лекарство, или на енергийно-заземяващи техники, които варират от очевидното до нелепото, на препрограмиращи мисленето програми, на сурови хранителни диети, на внимателно произнесени дихателни практики и медитативни техники, и т.н. Аз не казвам, че нито едно нещо от тези неща не струва; някои от тях може да са доста полезни. Но подхождането към духовното пробуждане с чанта, пълна с отвари, банални съвети и упражнения, го редуцира до механичен процес, вместо признаването му като жива, меркурианска, дълбоко личностна трансформация, каквато е всъщност.
Идеята, че цялата болка от пробуждането може да бъде приглушена с билки, хапчета, масажи и други подобни, ни пречи да решим истинските вътрешни проблеми, върху които Кундалини работи твърде здраво, за да ги демаскира. Най-общо казано, веднъж след като се е събудила Кундалини, ние не можем да продължим да се оправяме с превръзки от лейкопласт за дълго време. Рано или късно по-дълбоките проблеми връхлитат по начин, който няма как бъде избегнат. Когато Кундалини се пробуди, нашите преживявания и реалност стават особено интензивни. Много предложени решения за трудностите при Кундалини, от предписването на лекарства до холистичните средства, целят да намалят интензитета на процеса. Според тези панацеи може прибързано да достигнем до погрешното убеждение, че интензивността на процеса сама по себе си е нездравословно състояние. Но максималната интензивност е тази, при която се случват най-големите пробиви в съзнанието едновременно със съпътстващото ги вътрешно изцеление.
ОСТАВЯЙКИ ПРИРОДАТА ДА ТИ ПОКАЖЕ ПЪТЯ
„Най-безопасният начин да се канализира енергията Кундалини е през дълбока отдаденост на трансцеденталната любов.” Ник Дъглас
Въпреки че може да са от помощ, някои хора, които базират знанието си за Кундалини изцяло на външни източници, са зле информирани. Гопи Кришна се оплаква от тези „папагали”, които могат само да цитират информацията, която са чули или прочели, повечето от която е сбъркана и слабо полезна за всеки подложен на Кундалини-пробуждане. Например, Меридит, жена, която е преживяла много екстазни енергийни избухвания и духовни видения, не може да съотнесе своя опит с това, което й е казал човек, ограничен от педагогически описания за Кундалини като развиване на змията, която изпраща изгаряща топлина през гръбнака, пробивайки си път през „включените” чакри. За Меридит това е прозвучало като абсурд, довел само до повече объркване за нейните преживявания.
Регургитацията (обратно движение на течности и газове – б.пр) на факти от втора ръка е много високо ценена на запад. По-голямата част от дезинформацията и безсилните съвети, давани дори от искрено желаещи да помогнат сътрудници, произлизат от нашето културно пристрастие в посока на външни авторитети. Присъщо на патриархалното общество е да отрича на своите членове значимостта на техните схващания. Правим от духовниците, лекарите, терапевтите, учените и интелектуалците арбитри на истината. Тези професионалисти решават вместо нас кои мисли, чувства и преживявания са легитимни и кои са делюзии, дисфункции и грешки. През хилядолетията това е бил ефективен начин да се създаде теоретически лесно управляема реалност. Хора, които не са или не могат да отстъпят на официалните параметри, са отхвърлени като луди, невежи или грешни и са подложени на публично унижение и наказание. Докато тази система създава определена степен на ред и сигурност за населението като цяло, тя лишава индивидите от вътрешната цялост и самостоятелност.
Тази модерна епидемия на ниско самомнение не е толкова в резултат от персонална травма, колкото от едно насадено вярване, че не можем да се доверяваме на съветите на собствените си тела и умове. Как може да имам увереност в себе си, когато непрекъснато ми се повтаря, че бъркам, когато ми се повтаря, че бъркам във всичко, което зная и чувствам; когато фактически ми се казва, че моето сърце и ум са лъжци? Внушена ни е идеята, че всичко, което е осезаемо и вън от нас, има стойност, а невидимото, вътрешното и най-градивното е боклук. Тялото, обитаващият в нас дух, интуицията и душата – всички са израз на божествената женственост, а вярата във вродената мъдрост на женското начало е културна ерес. (Благодарение на Бога и Богинята, това основно се промени!)
Бях принудена да посещавам йога-курсове и да правя пранаяма практики, водени от инструктори, чийто основен аргумент за това, че са експерти беше внушителния брой години, които са преподавали. За тях нямаше значение, че трансцедентната интелигентност на издигащата се Кундалини вече беше започнала да произвежда неволеви модели в пранаяма дишането ми и спонтанни йога-асани в моето тяло. От удобната позиция на мъжката гледна точка за овладяване чрез-желание-и-старание, нашата невероятна вродена женска сила се разглежда като нереалистична, аматьорска и печално неадекватна. Мъдростта, изкована от директния опит, е считана напълно далеч от уменията на акдемичното обучение и дългите тренировки, ръководени от други.
Брадфор Кийни се среща с традиционен китайски лечител, който е силно разочарован от западния подход; когато се опитва да учи Американските лекари – „те бяха по-заинтересувани да запаметят акупунктурните точки, отколкото да се научат да чуват човешкото тяло, което им показва специфичната точка.” Едва през последното десетилетие има по-нарастващо признание на Запад, че действията, които се основават изцяло на идеи, теории, мнения и вярвания (абстракциите на интелекта), не са в синхрон с по-дълбоките въпроси на живота. По-стари, по-зрели култури са експериментално базирани и почитат мъдростта, придобита чрез пряко участие и наблюдение на живота отблизо. Само това, което учим непосредствено чрез нашите собствени ръце, сърца и тела, е нашата първоистина; останалото са слухове.
По време на интензивните състояния на моя процес, двама души се опитаха да вземат участие като ме съветваха „да се оставя” на преживяването си. Това будистко наблягане върху безпристрастното наблюдение е техника, предназначена да успокои ума така, че да предизвика разширяване на осъзнатостта, при което егото изчезва. Когато някой е вече в състояние на разширено съзнание и отсъстващо его, няма нищо друго за освобождаване! Ако се опиташ „да се оставиш” на трансцедентното преживяване докато то се случва, то няма да изчезне. Нещо повече – без значение колко некомфортно могат да се усещат тези състояния на разширено съзнание (а интензивността им да се понася много трудно) – опитите да ги премахнеш или да „слезеш на земята” могат да предизвикат единствено дистрес.
За период от шест седмици чувствах себе си и всичко, което ме заобикаля, като единно, безгранично, заливащо с мощността на силата си поле. В това свято, но взривено състояние, аз бях на ръба на способността си да функционирам и се чудех дали щях да остана в това състояние през останалата част от моя живот. По време на тази фаза нямах мисловни или емоционални сривове, нито бях безумно маниакална или с раздуто его. Точно обратното, тези и други извисени измерения на съзнанието ме върнаха към детинското чувство за страхопочитание и възприемчивост. И въпреки че бях извън строя (в смисъл на невъзможност да се концентрирам и да участвам в обикновените детайли на всекидневния живот), докато бях в това приповдигнато състояние чувствах върховна сигурност и безстрашие. В крайна сметка постепенно и без никакво усилие от моя страна аз се върнах към нормалното си съзнание. Оттогава понякога превключвам към променени състояния на съзнанието, които траят някъде между няколко минути до няколко дена.
Сега разбирам, че това флуидно танцуване напред-назад между обикновените и приповдигнатите състояния на съзнанието е естествена част от процеса. Когато се сблъскаш с трудностите, е достатъчно тежко да преминеш през психическата или физическата болка, дори и да я няма допълнителната рана, когато ти казват, че по някакъв начин си дефектен или правиш нещо сбъркано. Натискът да се обясни нашето нещастие като доказателство за личностно разстройство не може да се подцени! Той идва от всички посоки върху нас: от медицинския и психиатричния подиум, от представителите на религиозни, ню-ейдж или холистични учения, от съседи, обкръжение и приятели, отразяващи презрението на обществото към неговите най-раними членове. Той изскача също и от нас самите, от загубата на любов и доверие към себе си. Процесът на спонтанното пробуждане нито е под контрола на нашето съзнание, нито може лесно да се поддаде на външно въздействие. Масажистите, мануалните терапевти, лечителите, терапевтите, духовните съветници и други, които имат опит с Кундалини, могат да подпомогнат тялото да се отвори, като улеснят по-доброто протичане на енергията или могат да ни подкрепят да работим с психологическите проблеми, които се проявяват. Но неразумните съветници и самозваните критици по-често обострят, вместо да облекчават проблемите ни.
Може би твърде много говорих по тая тема, но непрекъснато чувам същото оплакване и от други хора. Никой никога не ми е казвал ”Моят лечител (терапевт/учител) беше много смирен и подкрепящ,” или да ми разкаже за лоша реакция, дължаща се на доверието в себе си или в Кундалини. Разбирам, че не всеки може и трябва да бъде толкова голям духовен анархист като мен, но е по-добре да сбъркаш, докато действаш предпазливо, вместо сляпо да предлагаш схеми, които могат да навредят. Както Роберто Асаджоли подчертава, „Ако хората от средата на индивида са просветлени и разбиращи, те могат много да помогнат и да му спестят много ненужни конфликти и страдание.” И все пак невежеството и жестоките критики от страна на другите могат да бъдат разглеждани като „тест по пътя към себереализацията,” казва той. „Това ни дава урок в преодоляването на индивидуалната свръхчувствителност и възможност да развием вътрешната независимост и упование в себе си…”
Както физическото, така и духовното съзряване върви със свое собствено темпо. Разбира се, някои от етапите е трудно да се понесат. Но тук няма сигурен начин да се ускори процесът. Веднъж започнал, даже когато е иницииран чрез духовна трансмисия от гуру, той не може да бъде контролиран от гуруто, защото не е създаден от него/нея; гуруто е само проводник на тази енергия. В раждането и прераждането нито развитието на плода, нито разцъфтяването на психичното може да бъде направлявано от човешка намеса. И в двата процеса действа една много по-велика интелигентност, отколкото ограниченото човешко его.
КОЙ МОЖЕ ДА ПОМОГНЕ?
Когато синът ми започна да се интересува от изучаването на бойни изкуства, беше посъветван от човек, майстор в тях, да посети различни курсове и придобие усет за различните изкуства, преди да реши кое от тях да практикува. Най-важното е, каза той, да бъде чувството, което моят син ще има от сенсея. Казах на сина ми, че този човек изглежда мъдър. Знаех от опит, че потенциално блестящ курс може да бъде провален от слаб учител. Обратното, вдъхновеният учител може да направи така, че и най-скучната дисциплина да предизвика интерес. Същият този принцип се прилага във всички области, включително и при лечението. Конкретният практикуващ, с когото се консултираме, и средствата, които най-добре работят при нас, са толкова вариращи и уникални, колкото са и хората, преминаващи през духовни преживявания.
Безотносително на това каква е терапията или лечението, което търсим, нещото, което прави нещата различни, е будността на лечителя. Към когото и да се обърнем, е по-вероятно да ни помогне, ако има състрадателен, отговорен и непредубеден подход. Както повечето напреднали учители вече знаят, всички лечебни техники са инструменти и средства на проявената любов. Даже инвазивните методи като хирургията са по-успешни, когато лекарят има топла и позитивна връзка с пациента.
Психо-духовната еволюция ни прави свръхчувствителни към нагласите и психичните излъчвания на другите. Ние на момента можем да усетим нецентрирана, духовно груба или незаинтересована „вибрация“. Няма вероятност да са ни от полза терапевти и лечители с такава нагласа, независимо от техните умения или експертност, докато чувствителният и неосъждащ лечител или съветник е като пратен от бога, за да ни помогне през мъчителните части от нашето пътуване.
Веднъж след като Кундалини се е издигнала напълно, може да отнеме години, докато тя завърши своето биологическо, физиологично и кармично реконструиране на нашите системи. Както посочва мистикът Минеда Х. МакКлийв, Кундалини е „самонасочваща се и самолекуваща, и ненасилствено ни води по посока на здравето.” Даже и когато знаем това, някои от нас са подтиквани да търсят все по-неуловим чудотворец да ни „оправи”. Много хора се изтощават до изнемога, опитвайки се да намерят някой, който да ги излекува от самия процес.
Б.С. Гоел следва същия модел в своя деветнайсетгодишен процес. „Човек има склонността да тича при светци и шарлатани и да търси помощта им, за да се измъкне от тази беда”, казва той. И „… дори уверенията на големите учители, които сами са минали през този процес, че нищо няма да навреди на човека, може да се провалят в донасянето на облекчение във фазата на „спад”. В крайна сметка, казва Гоел, хората се примиряват с това, което им се случва. „Човек започва да разбира процеса на „възход и падениe” разбирайки, че няма човешки авторитет, който да го прекъсне. Частично поради разбиране, частично поради безпомощност, човек се предава и започна да го приема емоционално.“
Никой не може да ни излекува от пробуждането на Кундалини; самата Кундалини е лечението. Не е случайно съвпадение, че йогисткият модел на увиващите се Ида и Пингала около главния канал Сушумна има поразително сходство с модерния символ на здравето- кадуцея – където две преплетени змии се увиват около жезъл с крила. В древни времена крилатият жезъл е бил носен от гръцкия бог Хермес, който е предвождал душите към прераждането във вечния живот. От незапомнени времена пробуждането на Кундалини и лечението са били приемани като един взаимосвързан процес.
ДА НАМЕРИМ СВОЯ ПЪТ
Понякога съм обидена на някои хора, но единственото време, в което чувствам завист е, когато чуя за някого, който още от ранна възраст е имал ментор, който е споделял мъдростта си с него. Някоя майка, дядо, учител в училище, любезен съсед или дори чужд човек, който буквално с думи или примери му е показвал нещо от скритата природа на нещата. Освен учителите от нигите, не познавах никого в реалния живот, който да бъде за мен такъв, докато не наближих четиридесетте. Авторите на книгите, които четях, бяха за мен духовната компания, каквато не можех да намеря в външния си живот.
Книгите бяха моите ашрами, местата, където бивах инициирана в Мистериите. Учих се от много велики души. Ключовата дума тук е „много”. Но аз не намерих единствен учител, около когото да се навъртам; никаква осмотична връзка с някой, от който да получавам трансмисии; нито един, към когото да мога да се обърна за отговори на моите Големи въпроси. Или обстоятелствата откъсваха тях или мен, преди да се привържа твърде много, или магьосникът се превръщаше от вида на Оз – малко човече, скрито зад фасадата на лъскави сценични реквизити. След поредица такива разочарования, започнах да подозирам, че не е трябвало да намеря личен учител. За кратко го приписах на ненормалната си съдба, като една от многото нещастни случайности в моя статистически нестандартен живот.
Сега си дадох сметка, че това ме насочва към нещо друго. Този вид раздираща душата самота, която съм изпитвала през по-голямата част от живота си, е характерна с това, което наричам пътека на разрушаващата се парадигма. В своята най-висша форма тя се появява в живота на великите иноватори: Лао Дзъ – основателят на Даоизма, Исус, Буда. Те са основните личности, проправящи пътя на човечеството. В наше време Карл Юнг е известен рушител на парадигми. В много по-слаба степен аз направих същото. По необходимост разрушителите на парадигми са независими от традицията. Тяхна е невървяната до този момент пътека и самотното навлизане в пустошта. За нетренираното око отстрани те приличат на анархисти, създаващи свои собствени правила, докато вървят по пътеката без да бързат. Разрушителите на парадигми се учат да изследват вятъра и да проверяват компаса на своите осъзнавания, за да научат в каква посока да вървят. Те подлагат всичко на лакмусовия тест на своите преживявания, на своята интуиция, на своите добре балансирани инстинкти и на своите сърца. Тяхното пътешествие е точно толкова стародавно, колкото и това на следващите традицията, но те имат по-малобройна компания в своите пътувания.
Най-известната пътека е тази на потеклото. Линиите на рода са почитани от времето на широките пътища на Духа към дома, независимо дали принадлежат на християни, хиндуисти, будисти, евреи, уика, индианци или на оставилите по-малко известни следи. Пътеката на потеклото и пътеката на разбивачите на парадигмата са два архетипни духовни пътя. И двата са еднакво предизвикателни. Някой може да оспорва, че шаманизмът е по наследство, но това е така само в контекста на специфичната култура.
Същността на шаманизма прониква във всички традиции, също както мистицизма и Кундалини. (казват, че разбулването, което съпътства пробуждането на Кундалини, е основа на всички религии.) Понастоящем не сме в центъра на глобално зараждане на ново поколение, което е смес от всичко, което се е случило досега. Някой би могъл да каже, че навлизаме в традиция на универсализъм. Тя се проявява като нещо специално, което се случва сред пазителите на мъдростта по целия свят. Много добре пазени десега духовни тайни започват съзнателно да се разкриват на широките маси.
Северните и южноамериканските индиански жреци като Черния лос, Fool’s Crow, Дон Хуан; африканските шамани Малидома Соме и Кредо Мутва – суфисткият учител, който казва на Ирина Туиди да запише всеки детайл от своя Кундалини-процес; японският Сузуки Роши; индийският Йогананда: безкраен е списъкът на онези, които в изминалите години са говорили директно, или са приказвали със или чрез антрополози, журналисти или кинооператори. Всички, които са споделили своето свещено знание, са казвали всъщност, че времето на привилегированата информация е свършило. Сега необходимостта е много голяма; твърде много хора са призвани за пробуждане, а твърде малко старейшини са останали, за да продължат по стария начин. Сега това скъпоценно наследство от мъдрост трябва да се разпръсне свободно за всички, които са способни да станат част от него. Затвореният кръг от изолирани традиции трябва да бъде разширен, за да включи всеки, без значение на потекло или религия.
Промяната от пазена тайна към отваряне на разкритията се ускорява и от модерните комуникативни технологии. По начин, по който никога преди това не е било възможно, мъдростта на вековете е синтезирана и интегрирана от хора от всички култури. Философи и митолози свидетелстват за тази промяна, наричайки я предвещаваща колективното съзряване на човешката душа. Ние надрастваме ерата на патриархалните учители, защото духът на времето го изисква от нас. Повече не сме абсолютно самотни. Нашите нови инструктори и съветници са по-егалитарни от наставниците в миналото. Те са равни на нас – това са нашите връстници, приятели и спътници, не по-малко човешки и не по-божествени от нас останалите. Ние почитаме и уважаваме това, което споделят с нас, без да му се подчиняваме. И, ако си спомним как сме достигнали до трудно извоюваната мъдрост, ние предлагаме на останалите същата любезност – да открият за себе си какво е правилно за тях, вместо да обявяваме, че нашата истина е Истината с главно И.
Дните на дълго чиракуване при трудно достъпен учител изглеждат преброени. Когато връзката гуру/ученик не ти е дадена от съдбата да се случи, можеш да преобърнеш света в безплодно търсене на правилния учител. Тези, които нямат никаква външна подкрепа в света, наистина са склонни да имат пътуване, пълно с повече опасности. Но не е необходимо помощта да дойде под формата на учител или религия. Говори се, че когато питали за естеството на Пътеката един Дзен Учител, той отговорил: „Да вървиш.”
Мястото, където следващите стъпки ще ни заведат, е мястото, където трябва да бъдем. Това, което се случва сега, е естеството на пътеката. Ние наистина не можем да изпаднем от коловоза на Съдбата си. Може да правим случайни отклонения или да изглежда, че пътуваме безцелно, но това също е част от пътя. Блудният син намира пътя обратно към дома, безкрайните мили в пустинята водят до пищен оазис; в крайна сметка всичко се завръща/преобръща.
МЕДИТАЦИЯ И ДРУГИ ПРАКТИКИ
Тонове хартия са изписани за необходимостта от редовна медитация, ако някой иска успешно да енергии, включва (или изцяло е базирано върху) медитация. Не знам какъв процент от хора с издигната Кундалини имат обикновена медитативна практика, но съм чула за много хора, които нямат такава. И, обратното овладее силата Кундалини, и всяко училище, за което знам, че учи как да се издигнат духовните, хиляди посветени медитатори никога не са преживели Кундалини-пробуждане. Има много форми на медитация, които не се признават за такава.
Когато бях по-здрава, употребявах ходенето като моя ежедневна медитация. Ходех на дълги разходки, и след около час равномерен ход нещо вътре се наместваше. Може би това беше подобие на „еуфорията на бегача”. Беше като да е щракнал превключвател и вместо да чувствам пулсиране в краката, ходенето преминаваше на друго ниво. Изглеждаше като че имам непрекъснато леснодостъпен източник на енергия. Можех да правя това шест часа непрекъснато, без да свърши енергията ми. Мислех, че това е напълно субективно преживяване, докато един приятел, който добре ме познава, ми обърна внимание: „Ти не ходиш, ти се носиш.” Тези разходки тип плъзгане по повърхността на водата, бяха удивителен източник на възстановяване за мен, физически, психологически и духовно. Тъгувах, когато се наложи да се откажа от тях…
Писането също беше медитативна практика за мен. Подобно на ходенето, и при него, след като веднъж набера инерция, нещо друго се включва и превзема писането ми – става сякаш аз съм част от него, а не аз съм тази, която го контролира. Същото се случва с изкуството. „Изпълнената с дълбоко чувство музика не е сътворена от музиканти,” казва Брадфорд Кийни, „тя минава през тях.” Всяко нещо, което ни помага да се съединим с източника на живота, е медитация.
Медитатори, които са имали меки или относително необозпокояващи преживявания с Кундалини, обикновено твърдят, че медитацията улеснява духовното пробуждане. Докато в някои случаи това е вярно, в други не е. За стотиците хора, за които съм чувала, че проявената Кундалини е предизвикала сериозни трудности, само няколко са ми казали, че медитират редовно. Нещо повече, мнозина е трябвало да спрат да медитират за продължителни периоди, понеже техните проблеми с Кундалини ставали още по-интензивни, когато медитирали. Така е било за Гопи Кришна, който е страдал от много тежки последствия, след като когато е възобновил медитацията (макар че е отишъл в крайности) след няколко годишно прекъсване.
От друга страна, има такива, които никога не са медититрали, които са имали меки и предимно позитивни Кундалини-преживявания. Поради невероятните, непредвидими неочаквани обрати на този загадъчен процес, както Чарлз отбелязваше неведнъж, „Когато Кундалини се появи, всички залози приключват.” Медитирах от време на време през моя Кундалини процес. Не бях медитирала от години, когато моята Кундалини започна да се издига, и също не открих медитацията, която безотказно да помага в облекчаване на трудностите, които срещах по пътя си. Молитвите, изглежда, бяха по-ефективни за мен.
Може би е добре, че имам любопитна, интроспективна и изследваща себе си природа. Преди и след като моята Кундалини се събуди, Чарлз и аз всекидневно проучвахме своите сънища и психика с различни средства, които бяхме научили, за да подсилим своето личностно развитие. Най-важна от тях е споделената, силно действаща комбинация от психоаналитичен и шамански метод, развита от Арнолд Миндел, който я нарича „процесна работа”. Отбелязвам това като пример за други духовни инструменти и методи за саморазвитие, за които вярвам, че са съпоставими с традиционната седяща медитация в уединение. Разбира се, ако се чувстваш погълнат от медитацията на всяка цена, прави я. Ако обаче изглежда, че тя не работи за теб – ти не си обречен, както твърдят много от защитниците на медитацията.
Няма нищо вродено свято или магическо при медитацията; тя е само един от многото инструменти, които водят към вашия център. Както и да е, трябва да предупредя: практиките и техниките препоръчвани за вдигане на Кундалини може да са много рисковани, когато Кундалини вече се е надигнала и фучи. Говоря за методи като пранаяма (упражнения по йогистки контрол върху дишането), Чи Гун, трансформиращо дишане, рибърдинг, холотропно дишане, и повечето формални методи на медитиране. Тези техники може да бъдат лечебни или разрушителни в зависимост от нивото на осъзнатост на всеки, който се заеме с тях. Мъчителни главоболия, вътрешна горещина, гърчове, крайно безпокойство и психоза са били цената за многото хора, които са научили по труден път да почитат естествения ход на Кундалини. Въпреки че някои от тези страдания може да се появят по време на интензивен Кундалини епизод, когато няма никакво наслагване, системата може да се ребалансира сама много бързо, ако не е подложена на стрес от други свръх-стимулиращи практики.
ДА КОНТРОЛИРАШ ПРОЦЕСА
Преобладаващото, но сбъркано вярване, че духовността винаги е позитивно и възходящо преживяване, причинява несметни увреждания на тези от нас, изтърпяващи съвсем реалната агония на духовната еволюция. Всеки запознат с историите на повечето прославени духовни просветители от близко време (Кришнамурти, Свами Муктананда, Отец Пио, Рам Дас и др.) знае, че физическите и психически неразположения са често споменавана част от трансформиращия процес. Без значение дали Кундалини е активна или не, традиционните учения подчертават, че страданието по духовната пътека не може да бъде избегнато. „Духовният живот и неговото практикуване са тежки и жестоки; той е суров и труден”, признава тържествено Суфи-последователката Ирина Туиди. „Ти си унизяван, сриван; лицето ти е натикано в пръстта и си смазан.” На подложените на това неволно Кундалини-пробуждане не се спестяват подобни трудности по пътя. Разширеното съзнание, което е признак на издигнатата Кундалини, може да бъде екстатично или мъчително; и в двата случая то е културно табу. Лекари с малък или никакъв опит с Кундалини може да бъдат убедени, че ние страдаме от „религиозни делюзии” и да се опитват да ни картотекират с деморализиращи психиатрични диагнози. „Безопасни и социализиращи”, както наблюдава Джон Нелсън, „на нас ни се разрешават известни отклонения от обикновеното будуване: сън със сънища, сън без сънища, бленуване (буден сън), алкохолна интоксикация, сексуален оргазъм и, при специални обстоятелства, хипноза и медитативни състояния. Ортодоксалната западна психиатрия приема, че човек, който навлиза в каквото и да е друго [променено състояние на съзнанието], или се друса, или е сериозно душевно болен.” Докато чете многобройните източни трактати, човек се натъква на повтарящите се предупреждения, че ако не се контролират енергиите на Кундалини, целият ад ще експлодира.
Излишно е да казвам, че такива предупреждения са смразяващи за тези от нас, чиято Кундалини се е пробудила спонтанно. Въз основа на по-дълбоки проучвания обаче открих, че западните и източните идеи за „контрол” често са твърде различни. Западняците са способни да вярват, че чрез въображаемо ментално джу джицу или прилагане на воля, Кундалини ще бъде принудена да работи по определен начин. Източните учители, които наблягат на контрола като цяло, говорят за нещо друго. Гуруто на Роберт Свобода – Вималананда, например, нееднократно го предупреждавал от опасността при неконтролираното издигане на Кундалини. Даже по-късно Вималананда обявява, че „За обикновения човек да контролира Кундалини е невъзможно, или почти невъзможно. Само безсмъртните могат да я контролират, както трябва.” Понеже, както казва той, почти никой няма силата да контролира космическата сила на Кундалини, е много по-добре да приеме Кундалини като богиня: „Обичай я като майка си, и тогава ще си в безопасност.”
Правех интуитивно това от мига, в който открих, че моята Кундалини започва да се изкачва. Понеже не бях пощадена от болката (въпреки, че подозирам, че моите проблеми с гърба, независимо са изплували на повърхността в определен момент от живота ми, откакто имам двойна сколиоза – S –извивка на гърба), вярата и любовта ми към Кундалини благословиха не само мен, но и безброй други, които се обърнаха към мен за помощ.
Освен това Вималананда съветва: „Винаги, винаги си спомняй, че върховният метод за контрол на мисленето, на върховното опиянение, е непрекъсното повтаряне на сладкото име на Бога.” Става ясно, че „контролът” според Източната перспектива, не е нещо, което може да бъде извършено на нивото на егото. По-скоро е признаване незначителността на егото и безпомощността му в кризата на космическата сила, и съответстващото богатство на божествена закрила и ръководство под формата на джапа (медитативно повтаряне на мантра или името на Бога – б. пр.) или молитва.
Когато сме в центъра на тази дълбока трансформация на нашите тела/умове, освен ако не сме ръководени от мъдри и опитни учители, е по-добре да вярваме на вродената интелигентност на Кундалини, отколкото да се опитваме да контролираме или да отблъснем енергиите по всякакъв начин. Чувала съм история след история за опустошителни резултати, когато индивиди със събудена Кундалини се опитват да ускорят процеса по всякакви начини.
В своя разказ за пробудената си Кундалини Филип. Ст. Ромен ни говори за спонтанните си пасивни медитации, които са се задълбочавали до момента, в който той „се е разтопил в Черната дупка вътре в себе си”. Жаден да научи повече за това, което му се случва, той посещава ръководен от йезуит дзен-ритрийт. За негово разочарование и дискомфорт, формалните и по-агресивни медитативни техники, които се преподавали (като следване на дишането, алтернативни дихателни ритми и т.н.) въобще не са му били от полза. „Крайният резултат беше внушителното главоболие”, което е могло да бъде облекчено само при завръщане към неговата предишна спонтанно възникваща медитация. Други хора със събудена Кундалини разказват за подобни негативни резултати, когато се опитвали да следват предписаните медитативни практики вместо да разрешат на своя вътрешен процес да ги води. Идеята, че Кундалини-пробуждането се предполага да бъде внимателно контролиран духовен процес, произлиза от йогистката литература, която препоръчва самопредизвикано (и по-скоро невъзможно да бъде постигнато) пробуждане. Тези от нас, които са подложени на спонтанното проявление, знаят, че процесът има собствен живот. Това не означава, че тя (Кундалини) е започнала да беснее! Тук има първичен интелект, действащ в ритъма и вълните на Кундалини.
Повечето от многото жизнени процеси в нашия живот не са его-контролирани (напр. храносмилане, дишане, кръвообращение, биохимия, и т.н.), и все пак ние не възразяваме срещу това. Защо тогава да изискваме далеч по-мистериозен над-съзнателен процес да се съобрази с нашите ограничени представи за това кое е здравословно и ефикасно? Физическата или психическата болка не са доказателство, че нещо не е наред. Раждането на дете често е твърде болезнено; децата страдат от болки при никнене на зъбките; хормоналните проблеми по време на пубертета и менопаузата може да са неприятни физически и емоционално. Все пак това са естествени и необходими процеси.
Когато чуя някой да казва, че не може да контролира своята Кундалини, искам да го попитам: Можеш ли да контролираш течението на реките? Можеш ли да контролираш орбитите на планетите? Можеш ли да контролираш силата на гравитацията? Мисля, че концепциите за пълното овладяване и контролът са неправилни. Ние ставаме последователи на нещо чрез изучаване на неговата природа и приближавайки го чрез неговите условия, не чрез нашите. Да си въобразяваме, че имаме последната дума по отношение на Кундалини, е чисто високомерие. Кооперирането е нещо съвсем различно. То призовава към осъзнатост, уважение и базисна вяра. Това може да е трудно за онези от нас, които са родени и объркани от Съвременния дух на времето – който гледа механистично и враждебно, или в най-добрия случай – безразлично към космоса.
Веднъж след като събудената Кундалини е активизирала системите, особено когато е събудена спонтанно и индивидът не разпознава какво се случва, склонността му да се бори срещу нея е силна. Това може да доведе до нови проблеми. Мъж, който бил уморен от месеци на изтощителна борба (обикновени и сигурни състояния на Кундалини-процеса) решава да си помогне с амфетамини. Това е била сериозна грешка; изстрелял се е в десет-седмичен психотичен пристъп. Друга жена имала паник-атаки, опитвайки се да устои на изглеждащите извънземни сили на Кундалини, докато те извивали гръдния кош и торса й в странни позиции. Когато научава, че такива необичайни пози са породени от вътрешни пренастройки на кундалини-енергията, позволяващи по-свободна циркулация в тялото й, тя решава за остави енергията да се движи свободно, отпуска се и позволява на енергията да премине свободно през нея. Не само че страхът й след това намалял; тя ми каза и, че цялостното й здраве се е оправило от този миг нататък.
Когато Кундалини се събужда, се освобождава огромна сила. В резултат разширението на съзнанието засяга всеки елемент от нашето същество, от нашите биологични функции до нашите лични взаимоотношения, до нашето влияние върху света. Трудностите на процеса не са доказателство, че се разпадаме; те са белези на задълбочено вътрешно израстване и промяна. Макар че чувствителни, осъзнати и компетентни лечители и консултанти могат да помогнат на „акушерката” при прераждането, всеки уникален процес ще се развива по свой собствен начин, със свое собствено темпо. „Даже с подготовка и разбиране”, казва Ричард Мос, „моментът на отварянето още е неизразим и непроницаем, а процесът на въплътяването е толкова неповторим, колкото всеки мъж и всяка жена.”
Когато лесното и приятното са мярка за правилния ход на нещата, на всичко, което е свързано с трудност или дискомфорт, се гледа накриво. Но природата не поддържа този възглед. Например, пиленцата се борят усърдно, за да се излюпят от яйцата. Добронамерените хора, които се опитват да предложат помощ, като пробват да обелят част от черупката на затворените вътре пиленца, не им помагат. Помощта винаги ги убива. Това подсказва, че изтощителните усилия на птиците да излязат на бял свят по някакъв начин са животоподхранващи. (Между другото птиците са архетипни символи на душата.)
Нашата култура е изопачила пътешествието на архетипния герой от търсене на силата и смелостта към едно грозно състезание, точно както ние сме погрешно преценили нуждата на природата да бъде приведена в ред. Контролът е повтаряща се тема в нашите социални и религиозни традиции. „Да изгубиш контрол” се отнася до липса на воля, докато да си „контролиращ” се счита за майсторство. От моя опит най-силно застрашаващият аспект на пробуждането не е „неконтролираната” Кундалини, а осъждането и страха. Когато можем да приемем многомерния танц на Духа вътре в нас, бил той чувствено удоволствие или жестоко „раздробяване”, ние влизаме в свята връзка с величествени сили. Когато се помолим и внимаваме за насоки в синхрон с традицията, която сме избрали за себе си, процесът на пробуждане се превръща в свещена инициация.
ИНФЛАЦИЯ НА ЕГОТО СРЕЩУ СЕБЕПОЧИТАНЕ
„Човек трябва вече да има усет за себе си като за личност с граници преди да започне да разтваря тези граници, защото целта не е да свършиш в състояние на ума, където буквално не можеш да си спомниш името, или да поставиш граници, или да кажеш не.“
– Джоан Толифсън
Терапевтът, когото повиках да подпомогне собствения ми процес, ми отговори с преувеличена скука, която изглеждаше предназначена да предаде неговото безразличие към ярката светлина на мистичните преживявания. Бях извънредно сензитивна на физическо ниво по това време и зад неговото престорено спокойствие можех да усетя много агресивната, неспокойна енергия. Не беше просто мое телефонно обаждане в лош за него ден, което можеше да бъде усетено по неговия полу-депресивен тон. По-късно прочетох една статия, която той беше публикувал, посочвайки, че истинското Кундалини-събуждане се доказва с пълно отсъствие на егото (подвиг, който вероятно той е бил постигнал преди това).
Колкото повече ни се дава, толкова по-трудно е да запазим равновесие и да намерим начин да сме свързани с небето и земята без да бъдем нокаутирани или да ни се подуе главата. Религиозните традиции не винаги са много полезни в това отношение. От една страна, доста учения за Кундалини и разкриването на Духа предупреждават начинаещия за опасностите от инфлация (раздуване) на егото, докато от друга страна, тези текстове и учители същевременно темпераментно говорят за страхотното ниво на постижения на този, който е стигнал толкова далеч в своето пътуване. Това е странно двойнствено послание, в което начинаещият трябва да не гледа много насериозно на себе си, докато тайно е убеден в своя напреднал духовен статус.
Има степени на Кундалини-събуждане, които са изключително зрелищни и предизвикват истинско страхопочитание и благоговение у възприемащия. Съветниците, които предупреждават за раздуване на егото, често обезкуражават хората, въвлечени в духовното преживяване, че нещо специално им се случва, но именно това чувство за изключителност е това, което разбива концептуалните навици и ни поддържа през по-турбулентните периоди от процеса. Докато за някои хора чувството за собствена важност е проблем, то за други, с дълбоко вкоренено чувство за малоценност, подобно новооткрито чувство за лична ценност е изключително лечебно. Да се чувстваш ценен не означава непременно да чувстваш превъзходство над другите, нито пък това задължително опетнява духовната красота. То може да бъде здравословно признание за нашето уникално и благословено място в голямата картина на нещата. Това е прекрасно казано от един пациент на Наоми Римън, СЕО (изпълнителен директор), който е направил подобно лечебно откритие, докато се е възстановявал от рак на простатата: „Бях шокиран да открия тази сутрин, че аз съм единственото себе си, което съществува. Мисля, че това е ключът към всичко – състрадание, доброта, вяра в живота, мистерия. Едно вродено и не-раздуто усещане за самоценност. Прекарах по-голямата част от живота си, сравнявайки се с другите мъже. Изпреварват ли ме във Форбс? Председателстват ли по-могъщи бордове? По-хубави ли са? По-секси? Имат ли повече коса? А през цялото време има друг начин да гледаш на нещата. Аз не съм един от моторите, произведен от моята компания, един от стотиците хиляди. Аз съм ръчна изработка. По-малко перфектен, но повече продукт на съзиданието, отколкото продукт на технологиите. И не съм сам в това. Всеки е единственото Аз, което съществува.“
На другия край на скалата, за тези за нас, които работим в интернет за създаването на Кундалини-групи за взаимопомощ, става източник на тревога да се конфронтираме с Кундалини-братята, които имат его с размерите на Голямата Пирамида. Една пробудена Кундалини, уви, не е антидот срещу егоманията – мнозина, иначе високо развити учители, имат този характеров недостатък. Инфлацията на егото често маскира чувствата на отчуждение и дълбоко присъща малоценност. Импулсът зад раздуването е здравословен, това е нуждата от значимост, да имаш смислено съществуване. Но този импулс може да изкара от пътя този, който не разпознава истинската ценност у другите и в самия себе си – на когото пътят не минава през сърцето. Той използва желанието си да бъде ценен, за да създаде за себе си идентичност, която е по-голяма-от-живота, компенсирайки по този начин дълбокото си чувството за нищожност.
За някои хора цикълът на раздуване и смаляване на егото е дилема за цял живот. В своите крайности това се проявява като маниакално-депресивен синдром. Помпозността и нагласата „аз съм по-безгрешен от теб” е димна завеса, която отклонява вниманието ни погребаните чувства на тъга, ранимост, гняв и отчаяние. Лечението на този вид инфлация на егото не е в упрека да бъдем по-скромни, а в окуражаването да изследваме и да се освободим от подтиснатите емоции.
Общественото отричане на психичните и духовни реалности павира пътя на его-инфлацията от друг тип. Индивидът, който има спонтанни мистични преживявания тогава мисли: „Никой в историята на човечеството никога не е познал това, през което аз преминах!” Трябва да уважаваме свещената природа на нашите преживявания, но не трябва да прекаляваме, като ги смятаме за върха на просветлението, което ни дарява с цялата истина. Да се преувеличава нечие преживяване по този начин изолира и ни отчуждава от другите. В този случай лекарството е да четеш духовна литература и да бъдеш в контакт с друго хора, които също са имали подобни невероятни преживявания.
Можем погрешно да мислим, че нашите духовни преживявания са ни издигнали до трансцендентна станция. От това „по-високо” ниво можем да повярваме, че от нас се очаква да бъдем безстрашни, изключително мъдри, решителни в борбата, духовно богати, и благочестиви във всяка мисъл и действие. Може да изглежда, че Бог или Вселената ни изпитват, като изискват нов стандарт на чистота и добродетелност от нас, а неуспехът да формираме необходимите качества, да тежи на душите ни. В последния случай, ние не толкова си въобразяваме, че сме над другите, колкото, че сме повече от това, което сме наистина. Може да си мислим, че сме се отървали от такива човешки черти като несигурност, невежество, конфликтност и т.н., или можем да повярваме, че сме призовани от Бог веднага да се издигнем над всички тези неща и трябва да се подчиним. И в двата случая губим от поглед върху истинската ситуация. Да сме изпълнени със страхове, да имаме съмнения, или да се олюляваме пред мащаба на дълбоко пробуждащите преживявания – това са все естествени и автентични отговори, които по никакъв начин не представляват духовен провал. Да си признаем, че все още се учим, хванати в капана на човешките си ограничения, ни опазва честни и заземени.
Според мен, най-коварната опасност е в заключението, че трансцендентните преживявания те удостояват с морален и религиозен авторитет над останалите. Докато много ветерани в Кундалини-процеса са в състояние да предложат ръководство, неколцина изливат своите вярвания, сякаш са Евангелието. Някои отиват дори толкова надалече, че създадат култове около себе си, не окуражавайки и най-малкото отклонение от своята „висша мъдрост”. Има една поговорка, която за това казва: „Търси компанията на този, който търси истината, и бягай от онзи, който я е намерил.”
Докато остатъкът от човечеството преминава през процеса на духовно пробуждане, нашата повишена чувствителност, осъзнатост и мистична реализация са специални по същия начин, както да си роден атлет или да имаш „зелен палец“ може да бъде нещо специално. („зелен палец” е дарба – каквото посадиш да се прихване – б.пр.) Не виждам нищо духовно некоректно в това да се преструваш, че това не е така. Грешката идва тогава, когато чувството за специалност се обръща в желание за почит от страна на останалите.
На по-дълбоко ниво трансцедентната осъзнатост не толкова ни навежда към това да се чувстваме специални, колкото ни дарява със знанието за нашата святост, и това е светостта на всичко съществуващо. Опитите да се предаде това осъзнаване на онези, които сами не са го преживели, обикновено са безплодни. Когато възкликнах радостно пред свой приятел, ”Всичко е свято”, той изстреля обратно, „Това означава, че нищо не е свято.” Разбрах гледната му точка. Той беше чул думите ми от позицията на интелекта и логиката, където възприятията са относителни и зависят от противоположностите: Без „горе“ няма „долу“, без „вътре“ няма „вън“ и т.н. Това е валиден начин на разбиране на света, но има други, също толкова валидни мнения за схващания, които не използват линеен или дедуктивен подход. Няма как да се обясни това на някого, който никога не е преживявал трансцедентното възприемане на реалността. Само когато сме възнаградени да погледнем от божествената привилегирована позиция, можем да видим, макар и за кратко, че някои неща като истина, любов и Дух, нямат реални противоположности. Те са завършени сами по себе си и очевидно тяхното отсъствие в някои ситуации всъщност е дефект на възприятието. Ако знаем как да гледаме и ако сме благословени с по-голяма проницателност, ще ги открием навсякъде.
По време на моя Кундалини процес съветниците, които ми помогнаха най-много, бяха тези, които ме насърчаваха да уважавам моите собствени физически, емоционални и психически инстинкти. Продължавам да се уча да се вслушвам дълбоко и да откликвам на посланията на собствените си тяло и психика. ”Леченията”, които най-много ми помогнаха, бяха любов, търпение и вяра. Постепенно изоставям както моите, така и чуждите идеи за това каква трябва да бъде реалността. Плувайки в безкрайната мистерия на битието, аз се уча да се уповавам на своя собствен опит…
Превод: Ресенска
Редактор: Петя Стоянова
