група за личностно развитие и себепознание
25-26 август 2012
“Когато сте малки деца, не можете да избирате в какво да вярвате и в какво да не вярвате. Съдията и жертвата се основават на всички тези фалшиви вярвания, които не сте избирали. Когато тази информация е стигнала до ума ти, ти си бил невинен. Вярвал си във всичко. Системата от вярвания ти е вкарана като програма от външния сън. Толтеките наричат тази програма паразит. Човешкото съзнание е болно, защото в него има паразит, който краде жизнената му сила и ограбва радостта му. Паразитът са всички тези вярвания, които ви карат да страдате. Тези вярвания са толкова силни, че години по-късно, когато се сдобиете с нови представи и идеи и се опитате да вземете собствени решения, откривате, че тези вярвания все още контролират живота ви.”
Дон Мигел Руис, “Умението да обичаш”
Отдавна искам да направя група за работа по тази тема. А още по-отдавна, когато бях малка, имах една фантазия. Представях си, че съм лекар и лекувам хората като хващам белите червеи, които излизат от различни отвори на главата им. И съм много добра в тая работа, защото съм бърза – червеите се показват на повърхността на лицето за секунди и след това се мушват обратно в някой друг отвор. Това беше дневно бленуване, което беше много ярко тогава, но бях забравила за него, слагайки го в категорията детски фантазии. Сетих се за него доста години по-късно, когато вече бях практикуващ психотерапевт и осъзнах, че аз точно това правя – хващам белите червеи в главите на хората, които разяждат умовете и щастието им.
Тези червеи са паразитът, за който говори Дон Мигел Руис. Те са мислите и вярванията, които стоят между нас и реалността на външния свят и определят каква ще бъде нашата емоционална или поведенческа реакция спрямо случващото се там. Голямата трудност е, че тези вярвания в по-голямата си част са потънали в сянката на несъзнаваното и оттам оказват своето силно въздействие, оцветявайки нашите възприятия без да знаем за това. Подобно на комплекса на мъченическата любов, те ни тласкат да правим несъзнавани избори, които дори противоречат на съзнателната нагласа на ума ни и разбираме, че са там само, защото не се чувстваме добре без да знаем защо.
Да ловиш този вид „бели червеи“ е трудна задача. Те се крият в главите ни и излизат за секунди на повръхността преди да се мушнат обратно. Въпреки това в тази група ще се занимаваме точно с това. За мен ще бъде истинско предизвикателство да създам пространство, в което заедно да случим осъзнаването на Паразита в нашите умове, а уловените червеи ще използваме, за да хванем по някоя друга риба с тях :).
Ако темата ви е интересна – заповядайте!
Камелия Хаджийска
