Не можем да разберем в дълбочина себе си, ако не разберем времето, в което живеем. Частта носи характеристиките на Цялото и, ако иска да осъзнае своята роля и място в него, ще се наложи да разбере повече за Цялото. А това Цяло се променя и тази промяна също трябва да бъде разбрана.

На едно външно ниво можем да я видим в развитието на технологиите и особено наличието на интернет, което има огромни последствия върху начина ни свързване с другите, вземане на решения и забавления, кандидатстване на работа, правене на бизнес и прочие.

На едно вътрешно ниво, това е развитието на общата ни душа, обновлението на проявата на архетипите, трансформация на колективните пластове от нашето подсъзнание. Сменя се не само това, което виждат очите ни, сменят се самите ни очи и начинът, по който те гледат. В науката това се нарича „парадигма“ и в същността си е не е нищо друго освен „очилата„, през които възприемаме и интерпретираме света.

И една много важна част от тази промяна се отнася до ценностите, които регулират нашите взаимоотношения и, на практика, всичко, което правим. Може да видим как на мястото на доминиращата роля на общността над индивида идва обратната тенденция – индивидът вече има силата да влияе върху цялото в не по-малка степен. В същността си това е утвърждаването на ценностите на свободата и индивидуалността.

Доминиралата столетия парадигма на рационалността и разума отстъпва пред разпознаването на изключителната важност на емоционалната  и духовната  интелигентност като мета-способности, които определят доколко останалите ни способности, включително интелектуалните, ще се проявят във външния свят. Това на свой ред дава възможност да се практикуват ценностите на човечността, загрижеността и разбирателството между хората.

Промените, за които чета в книгите за бъдещето, са мащабни. Според тях, тези промени са започнали да се случват преди столетия епизодично, а сега – все по-масово, въпреки че все още са в самото си начало. А ние, хората, не само ги преживяваме – ние ги случваме. Всички ние заедно случваме този преход. Това не е лесен процес, защото преминава през съпротивата на статуквото вън от нас, както и през съпротивата на старите модели на мислене и възприятие вътре в нас. През страха от различност, отхвърляне и неадекватност, през вървене по нови и неутъпкани пътища и липса на ясни указателни знаци откъде да минем. Въпреки това ние го правим – всеки по своя си начин. Като клетки от един общ организъм ние всекидневно полагаме своите малки клетъчни усилия този организъм да расте, да се развива и променя.

Мога много да говоря върху прочетеното напоследък по темата за промените във времето, в което живеем. Но ще се спра на една книга, която най-точно описва именно душевните и психични аспекти на тази промяна –„Душите индиго“ от Кабир Джафи и Ритама Дейвидсън. Използвайки езика на астрологията и представяйки въпросните промени като преход от епохата на Рибите към епохата на Водолея, тя дава безценен ключ за разбиране на нас самите като част от процесите на този преход. Става въпрос за наистина много големи отрязъци от време в сравнение с дължината на краткия ни човешки живот. Ако успеем обаче да се видим като част от тях, ние не само ще разберем по-добре себе си и това, през което преминаваме, но ще разпознаем и голямата си смелост да се родим именно в такива времена като случваме промяната на енергиите вътре в себе си.

Ето описанието на този преход чрез цитати от книгата:

„Енергиите на Риби ни въздействат през последните 2000 години. Съвременната цивилизация и психиката ни са все още силно повлияни от тях. Раждането на християнството е събитието, ознаменувало ерата на Риби и оцветило изминалите две хилядолетия. Символът на ерата на Риби е рибата. Двойната рибена опашка е бил ранният знак на християнството, а Христос, измъчван на кръста за спасението на цялото човечество, е ярък символ на качествата, присъщи за Риби – саможертвата, страданието, спасението и духовното израстване.“

„Душите индиго“, Кабир Джафи и Ритама Дейвидсън

За мен е много важно да се знае, че отиващата си епоха на Рибите е епохата на християнството, защото промяната във времето, в което живеем, е силно свързана и с промяна в духовните ни вярвания, а те са много основна част от психиката на всеки един човек, дори той  да не си дава сметка за това. За да стане ясно за каква точно вяра става дума и какво си отива, ето още малко описание на енергията на Рибите от същата тази книга:

„Риби е воден знак. Водата е стихията на чувствата и емоциите. Рибите са свързани с религията и духовността (чрез седмата, или коронната чакра), за тях водещи са емоциите, асоциирани със семейството и детето, което живее дълбоко в нас (чрез втората, или сакралната чакра), и сърцето, откъдето извират любовта и състраданието (чрез четвъртата, или сърдечната чакра).

Влиянието на Риби е насочило вниманието на човечеството към любовта, духовността и отвъдното по емоционален, невинен и по детски наивен начин.

Този знак е изиграл важна роля за еволюцията на хората. На него се дължи изместването на енергиите от войнстващото време на Овена към любовта и прошката, проповядвани от Христос. Така старият принцип „око за око, зъб за зъб“ се е променил с едно ново разбиране – да обърнеш и другата страна, когато те ударят, и да обичаш ближния както себе си.“

„Душите индиго“, Кабир Джафи и Ритама Дейвидсън

Става ясно, че епохата на Рибите, макар и отиваща си, е изиграла важна роля в развитието и еволюцията на  човечеството. Макар и по детски емоционален начин, тя е донесла енергията на любовта и състраданието и е утвърдила ценностите на общността:

„Емоционалната природа на Риби е създала емоционален подход към духа. Поставила е ударението върху общностите, обединени от съпричастността; придавала е голямо значение на вярата и упованието, а не толкова на разбирането. Този знак символизира покорството и саможертвата, състраданието и прошката, основни послания на християнската епоха. Но Риби са също така и знак на себеотрицанието и самонаказанието (mea culpa – буквално означава „Виновен съм“ ), където страданието се възприема като пречистване на душата. Това схващане се корени в идеята, че нашата лична радост на Земята трябва да се жертва в името на вечното щастие в отвъдния свят.“

„Душите индиго“, Кабир Джафи и Ритама Дейвидсън

За мен това описание на епохата на Рибите не е абстрактна теория, а много конкретно нещо. Имам клиенти със силни духовни търсения и вярвания, които буквално са смазани от чувството за вина и греховност. Нагласата им за себеотхвърляне е огромна, а границите между тях и другите – липсващи, именно заради нагласата за себеотрицание. Връзката им с християнската вяра по правило не е директно изявена, а се разкрива чрез ценностите, които те споделят и в които може да се види любовта към хората в християнските й форми – отричане от себе си, саможертва, постоянно чувство за вина, грях и нищожност. Товарът, който носят на плещите си, са архетипните енергии на Рибите и християнството.

Дошло е обаче време това да се промени. Ако направя паралел с  идеите на Морган Скот Пек за четирите нива на съзнание, преходът, през който в момента преминаваме, е преход от религиозното към атеистичното съзнание, от вярата във външните авторитети и светите писания към вярата в собствения опит и наблюдения. Този преход продължава да се случва.

„В момента сме на куспида между Риби и Водолей. Енергиите на Водолея вече рефлектират върху Земята. Въпреки това влиянието им все още е слабо в сравнение с това на Риби, което продължава да доминира. Това се дължи на две причини: първо, ние продължаваме да следваме определената от Риби структура на цивилизацията, градена през последните 2000 години, и, второ, енергиите на знака, макар и отслабващи, все още въздействат върху Земята. В същото време енергията на Водолея постоянно се увеличава и ни носи нови парадигми, начини на мислене, чувства и поведение. Следователно живеем в динамично и вълнуващо време, в което действат и двете енергии.“

„Душите индиго“, Кабир Джафи и Ритама Дейвидсън

За мен е много вълнуващо да наблюдавам промените във времето, в което живеем. И, ако сега сме в самото начало, можете ли да си представите как ще изглежда, когато енергията на Водолея изцяло се настани сред нас, хората?

Камелия Хаджийска