„Но ако разбираме нещо от несъзнаваното, знаем, че то не може да бъде преглътнато. Знаем също, че е опасно да го потискаме, защото несъзнаваното е живот и този живот се обръща срещу нас, ако го потискаме, както се случва при неврозата.
Съзнаваното и несъзнаваното не образуват едно цяло, когато едното от тях е потиснато и наранено от другото. Ако трябва да се борят, нека поне да е честна битка с равни права и за двете страни.
И двете са аспекти на живота.
Съзнанието трябва да отстоява своя разум и да се защитава, а на хаотичния живот на несъзнаваното също трябва да се даде шанс да си пробие път – толкова, колкото можем да издържим. Това означава едновременно открит конфликт и открито сътрудничество.
Очевидно това е начинът, по който трябва да се случва човешкият живот. Това е старата игра на чука и наковалнята: между тях се изковава издръжливото желязо в неразрушимо цяло, в „индивид“.
Това, грубо казано, е което имам предвид под процеса на индивидуация.“
К.Г.Юнг (CW Vol.9.1, par. 522)
