„Но усещането за безграничност постигам едва тогава, когато съм крайно ограничен. Най-голямото ограничение за човека е онова „себе си“, което се проявява в преживяването „Аз съм само това“. И единствено само съзнанието за моето най-тясно ограничаване в себе си е свързано с неограничеността на несъзнаваното. Чрез осъзнаването на това аз се възприемам като ограничен и вечен, т.е. и като едното и като другото. Когато се възприемам като уникален в своята лична комбинация – т.е. крайно ограничен, тогава имам възможност да осъзнавам и безкрайното. Но само тогава!“

К.Г.Юнг

Това е отлична илюстрация как изглежда принципът на енантиодромията, според който всяко нещо рано или късно се превръща в своята противоположност. Както и какво представлява процесът на индивидуацията, чиято същност е творческото обединение на противоположностите вътре в себе си. Противоположностите между уникалното и универсалното, между индивидуалното и колективното, между ограниченото и безкрайното.

Ако човек разбере, наистина разбере, с най-вътрешната част от себе си какво представлява ограничението, той ще търси ограниченията в живота, ще ги превръща в разграничения, докато най-накрая остане само преживяването на „Аз съм само това“. Тогава разбира защо постигналите просветление говорят, че тогава се влиза в измерението на настоящето. Само в настоящето обединяваме противоположностите между миналото и бъдещето и преживяваме какво означава вечността.