„Един велик мъдрец изпратил главния си ученик в двореца на крал Джанаки, за да се научи на нещо, което на този млад човек не достигало. Младият човек казал:
– Ако ти не можеш да ме научиш, на какво може да ме научи този крал? Ти си велик мъдрец, а той е само крал. Какво знае той за медитацията и осъзнатостта?
Великият мъдрец казал:
– Просто следвай инструкциите ми. Иди при него и се поклони. Не бъди егоистичен, мислейки, че ти си санясин, а той обикновен домовладелец, че ти си духовен, а той – светски човек. Аз те изпращам при него, защото той може да те научи на нещо, което аз не мога, затова от този момент той е твоят учител. И аз знам, че се опитвах да направя това тук, но ти не можеш да го разбереш, защото за разбирането ти е нужен друг контекст. Дворецът и обкръжението на Джанаки ще ти дадат правилния контекст.
Много неохотно младият човек се отправил на път. Брамин да се поклони на крал! Това било нечувано! Но учителят му казал така и така трябвало да направи. Когато се поклонил на краля, той изпитвал гняв към учителя си, защото в неговите очи цялата ситуация била уродлива. Пълен с осъждане, той все пак се поклонил, а наоколо танцували красиви жени и се леело вино. Джанака се разсмял:
– Не ми се кланяй, ти си пълен с осъждане. И не бъди предубеден, преди да ме изпиташ на практика. Твоят учител добре ме познава и затова те изпрати да учиш при мен, но това не е начинът да се научиш.
Младият човек казал:
– Все ми е едно. Той ме изпрати, аз дойдох, но още утре се връщам обратно, защото тук не виждам нищо, на което мога да се науча. Ако мога да науча нещо от теб, фактически целият ми живот ще е изгубен напразно.
През нощта той получил най-разкошната стая, но не могъл да заспи, защото точно над главата му висял меч на тънка връвчица. Цялата нощ той стоял буден и наблюдателен, за да избегне катастрофата. На сутринта кралят го запитал удобна ли е била стаята, а младежът отговорил:
– Удобна? Всичко беше добре, но този меч?! Що за шега да поставиш този гол остър меч на тънка връвчица точно над главата ми?
Кралят казал:
– Ти беше толкова уморен и можеше лесно да заспиш, но не го направи. Опасността беше толкова голяма, че това беше твоето дело на живот и смърт. Затова и остана буден и бдителен. Точно това е моето учение. Макар и да седях в двореца, заобиколен от красиви жени, аз осъзнавах голият меч, висящ над главата ми. Той е невидим. Наричат го смърт. Аз не гледах тази млада жена, точно както не пиех вино, не се наслаждавах на разкоша. Аз осъзнавах смъртта, която може да дойде във всеки един момент. Аз постоянно осъзнавам смъртта, независимо че живея в дворец, аз съм отшелник.“