Най-мощната форма на творчество

Сред хората, търсещи начини да осъществят позитивните промени в живота си, е широко разпространена практиката да използват методите на творческата визуализация и позитивните утвърждения, при които чрез силата на мисълта и  образите да привлекат това, което търсят. По някаква причина аз обаче никога не съм била почитател на този начин на промяна. Нещо повече, колкото по-популярни стават тези методи, толкова по-малко ги харесвам.

Затова много се зарадвах, когато попаднах на по-долния текст от книгата на Памела Крибе „Ченълингите на Йешуа„. Според нея най-добрият начин за сътворяване на по-добра действителност в живота ни не идва чрез волята на ума, а чрез меката сила на сърцето. Друга дума за същото е любов.

Истинското творчество се основава не на решимост и силна воля, а на отвореното сърце. Състоянието на отвореност и готовност за приемане на новото и неизвестното е жизнено важно за истинския творец.

Един от ключовете за истинско творчество е способността да не правите нищо. Да се въздържате от вършене и оправяне на нещата и от фокусиране върху тях. Такава способност настройва съзнанието към напълно възприемащ, но бдителен режим.

Единствено чрез незнаене и в състояние на отвореност можете да сътворите такова пространство за навлизането във вашата реалност на нещо ново.

Това противоречи на твърденията в голяма част от „Ню Ейдж” литературата за „сътворяване на собствената реалност”. Истината е, че вие през цялото време сътворявате вашата реалност. Съзнанието ви твори, без значение дали осъзнавате това или не.

Но ако искате да творите реалността си съзнателно, както ви учат много книги и терапии, от съществено значение е да разберете, че най-мощната форма на творчество се основава не на волята (активността), а на самоосъзнаването (да бъдеш възприемчив).

Всички изменения в материалния свят, било в работата, във взаимоотношенията или в материалното ви обкръжение, са отражение на измененията на вътрешно ниво. И едва след завършване на вътрешните процеси на трансформация на съзнанието, материалната реалност може огледално да ги отрази чрез промяна на обстоятелствата в живота ви.

Когато се опитвате да сътворявате чрез волята, като постоянно се фокусирате върху целите или ги визуализирате, вие игнорирате вътрешната трансформация, която се явява истинското предварително условие за промяната. Така вие творите по изкуствен начин и ви очаква разочарование. Вие не сътворявате от дълбините на вашата душа.

Душата говори с вас в миговете на мълчание. Чувате нейния глас когато вече не знаете нищо. Често душата започва да говори много ясно едва когато се предавате и хвърляте бялата кърпа на ринга. Когато се предадете и се отчаете, тогава вие се откривате за новото. Тогава освобождавате всичките си очаквания и наистина приемате онова, което е.

Отчаянието възниква от силната вяра в онова, което по ваше мнение, би трябвало да се случи в живота ви. Когато реалността не успее да отговори на тези вярвания, вие се разочаровате или дори се отчайвате.

Ако се откажете от очакванията и си позволите да се отворите за новото, тогава няма да ви се налага да изпадате в отчаяние, за да можете отново да влезете в контакт с вашата душа. Можете да бъдете притихнал, възприемчив и отворен за онова, което тя ви говори, без да е нужно преди това да преминавате през отчаянието.

Когато „знаете точно какво искате”, често ограничавате достъпните за вас  енергийни възможности. Реалността, която искате – било работа, взаимоотношения или по-добро здраве, съдържа много елементи, които вие не познавате. Често си мислите, че много добре познавате предмета на вашите желания (прекрасна работа, любящ партньор) и го проектирате в бъдещето. Но това съвсем не е така. Всичко, което вие правите, когато сътворявате собствената си реалност по този начин, е извън вашите психологически граници. А няма как да знаете какво има отвъд тях.

Може ясно да усетите, там има нещо, което силно желаете, но не е нужно да ограничавате тази възможност като се фокусирате върху него или го визуализирате. Просто го очаквайте с чувство на отвореност и любопитство.

В крайна сметка, за да сътворите най-желаната за вас реалност, приемането на себе си е много по-важно, отколкото фокусирането върху мислите или волята. Вие не можете да сътворите нещо, което не сте.

Може хиляди пъти да повтаряте мантри и да сътворите в ума си много позитивни образи, но докато те не отразяват онова, което действително чувствате (например гняв, депресия, вълнение), те няма да сътворят нищо друго, освен объркване и съмнения. (“Толкова се старая, а нищо не се получава”).

Да приемеш себе си е форма на любов. Любовта е най-великият магнит за позитивните промени в живота ви. Ако вие обичате и приемате себе си такъв, какъвто сте, ще привличате онези обстоятелства и хора, които отразяват вашата любов към самия вас. Толкова е просто.“

 Памела Крибе, „Ченълингите на Йешуа“