“Няма неестествени или свръхестествени явления, а само много големи пропуски в познанията ни за това, което е естествено… Ние трябва да се стремим да запълним тези празноти на невежеството. ”
Едгар Мичъл, космонавт от Аполо 14
Цитатът по-горе е от Глава седма на книгата на Ел Колли „Белязана от Духа“ и с тази публикация искам да ви информирам, че тя вече е достъпна за прочит благодарение на преводаческите усилия на Стефан Атанасов от Варна. Благодаря ти, Стефане! Благодаря от името на всички, които ми писаха, за да ми кажат колко са докоснати от началото на тази книга и как с нетърпение очакват и следващите глави.
Реших да публикувам главите от тази книга не в тяхната хронологична последователност, а според това кога стават готови преводите, тъй като отделните глави не са в логическа връзка една с друга. Това, което ги свързва, е само общата тема – различните аспекти на спонтанно събудената кундалини. В това е и ценността на тази книга – възможността човек да бъде информиран за преживявания в сферата на свръхсетивното, които може го доведат до голямо объркване и страх, ако му се случат.
В тази глава ще разберете, че голяма част от симптомите на спонтанно събудената кундалини произтичат от преживявания на измерения, които са отвъд петте ни сетива (и затова ги наричаме свръх-сетивни). Но, както се казва в цитата по-горе, това, което възприемаме като неестествено, всъщност е израз на празноти в нашето разбиране и знания. Смятам, че книгата на Ел Колли, която в момента се превежда, запълва тези празноти, като представя не само нейия личен опит, но и внимателно подбрана и синтезирана информация от многобройните книги, които са й били помощник в това нелеко пътешествие към себе си.
Ако съдя по броя на хората, които познавам лично, вероятно не един и двама ще се разпознаят в споделеното в тази книга. За мен например беше истинско облекчение да попадна на адекватно обяснение защо някои книги, които уж изглеждат много добри, не мога да ги чета, колкото и да се опитвам. Съзнанието ми ги отхвърля по някаква и аз не разбирам защо е така. И ето, че Ел Колли пише нещо подобно за себе си: „Винаги съм обичала да чета, но и тук установих,че реагирам негативно към всичко написано от обикновеното съзнание на третата чакра (което обхваща по-голямата част на печатните материали). Чувствах физическа болка (особено в слънчевия сплит), когато се опитвах да чета тези неща.“
Имала съм клиенти, които имат някои от „странните“ преживявания, за които пише в тази глава. Например младеж, който не можеше да говори по мобилния си телефон, защото вълните, които телефонът излъчваше, бяха непоносимо силни за него. Родителите му се страхуваха, че е параноичен, но ако я прочетете, ще попаднете на обяснение за въпросната „лудост„. Моят по-нататъшен опит с него потвърди, че не става дума за параноя, и симптомите впоследствие отшумяха.
Седма глава се нарича „Повдигане на булото“, защото е посветена на преживявания извън четирите измерения на пространството и времето, които описват материалния свят, в който живеем. За наличието на повече от четири измерения се говори и в квантовата физика. Според т.нар. теория на супер-струните, която е една от най-обещаващите теории на квантовата гравитация, измеренията обикновено са десет. Десет са и измеренията, за които Ошо говори. Очевидно така нареченият свръхсетивен опит е просто преживяване на контакт с другите измерения, за които знаят и мистиците.
Понякога нещата, за които Ел Колли пише в книгата си, изглеждат като приказка. Приказен обаче е и нашият живот, ако успеем да го погледнем в подходящата перспектива. Тогава разбираме, че страданието, през което преминаваме, е част от същата тази многомерност.
„Ние и Вселената разполагаме с непознати, променящи се измерения и няма пътуване във вселената, което да е толкова интересно или толкова важно като пътуването в нашите собствени многобройни обиталища“.
Дороти Маклийн
Тъй като в бъдеще няма да има представяне от моя страна на следващите глави от тази книга, сега се възползвам от възможността да благодаря и на останалите преводачи. Благодаря ви! Ако се съди по обратната връзка, която получих след първата глава, искам да ви уверя, че вашите усилия определено си струват! Една моя близка, която е била дълбоко докосната от написаното в „Тук има дракони“ ми писа: „Вече не знам на кой да благодаря (на авторката Ел Колли, на преводачката, на мен като посредник, на…)… затова съм просто благодарна…“
Аз също – за това, че „броят на еднорозите„, за които пише Ел Колли, расте.
Приятно четене!
Камелия
