“Няма неестествени или свръхестествени явления, а само много големи пропуски в познанията ни за това, което е естествено… Ние трябва да се стремим да запълним тези празноти на невежеството. ”
Едгар Мичъл, космонавт от Аполо 14
Цитатът по-горе е от Глава седма на книгата на Ел Колли „Белязана от Духа“ и с тази публикация искам да ви информирам, че тя вече е достъпна за прочит благодарение на преводаческите усилия на Стефан Атанасов от Варна. Благодаря ти, Стефане! Благодаря от името на всички онези хора, които ми писаха, за да ми кажат колко са докоснати от началото на тази книга и как с нетърпение очакват и следващите глави.
Реших да публикувам главите от тази книга не в тяхната хронологична последователност, а според това кога стават готови преводите, тъй като, както сами ще видите, отделните глави могат да се четат поотделно и не са в логическа връзка една с друга. Това, което ги свързва, е само общата тема – различните аспекти на спонтанно събудената кундалини. Също така, въз основа на опита ми с този проект за превод на книгата, настъпиха промени в намерението ми да ви информирам лично за новите глави от нея като коментирам написаното от Ел Колли, добавяйки своя опит и наблюдения. Вместо това директно ще ги публикувам, защото преводачите започнаха да ме изпреварват, а аз пиша… бавно!!
Затова сега ще кажа само основното. И то е, че виждам ценността на тази книга именно във възможността човек да бъде информиран за преживявания в сферата на свръхсетивното, които – ако човек не знае за тях, но му се случат, може да се разтревожи и обърка. Характерно за голяма част от симптомите на спонтанно събудената кундалини е, че човек придобива достъп до измерения, които са отвъд петте му сетива (и затова ги наричаме свръх-сетивни), но които не са по-малко реално съществуващи. Както се казва в цитата по-горе, това, което възприемаме като неестествено, всъщност е само израз на празноти в нашето разбиране и знания. Смятам, че книгата на Ел Колли, която в момента се превежда, определено запълва доста празноти в тази посока. Поради „паралакс-подхода“ на авторката ще имате възможност да прочетете както за нейния личен опит и преживявания, така и да получите информация от многобройните книги, които са й помагали да разбира по-добре себе си, когато „всичко това“ е започнало да й се случва.
Ако съдя по броя на хората, които познавам лично, вероятно не един и двама ще се разпознаят в споделеното в тази книга. Понякога това може да е буквално същото, друг път – просто твърде подобно. Както открих, че е при мен, например, с четенето на духовни книги – някои написани от доста известни „гурута“, които по някаква необяснима причина аз не мога да се съсредоточа, за да ги чета. Съзнанието ми просто ги отхвърля, колкото и да изглежда, че тези хора едва ли не имат директен достъп до Бога. И ето, че Ел Колли пише нещо подобно за себе си: „Винаги съм обичала да чета, но и тук установих,че реагирам негативно към всичко написано от обикновеното съзнание на третата чакра (което обхваща по-голямата част на печатните материали). Чувствах физическа болка (особено в слънчевия сплит), когато се опитвах да чета тези неща.“
Имала съм и все още имам клиенти, които имат „странни“ преживявания – като например младеж, който по време на сериозна криза, през която преминаваше и която беше поводът да се види с мен, не можеше да говори по мобилния си телефон, защото вълните, които телефонът излъчваше, бяха непоносимо силни за него. Родителите му се страхуваха, че е параноичен и че това, което се случва с него, е някаква форма на лудост. Е, ако прочетете Седма глава (а и не само нея), ще видите, че въпросната „лудост“, си има обяснение. Когато този млад мъж дойде при мен, аз не знаех за спонтанното събуждане на кундалини и само интуитивно се досещах за какво става дума (благодарение на контекста, който другите симптоми в неговия случай ми даваха). Той успя да излезе от кризата без родителите му да го пращат в психиатрия, а моят опит от срещата ми с него намери своето по-нататъшно обяснение и в тази книга.
Седма глава се нарича „Повдигане на булото“ именно защото е посветена на различните преживявания, които връзката с измерения отвъд четирите познати на нас, поражда. Всъщност, за наличието на повече от четири измерения се говори и в науката, по-точно в квантовата физика. Става дума за т.нар. теория на супер-струните, която, според уикипедията, е една от най-обещаващите теории на квантовата гравитация. Измеренията, за които там се говори, обикновено са десет. Десет са и измеренията, за които просветлен учител – мистик, като Ошо, говори. В ченълингите на Крион също се говори за това, че в нашето ДНК се съдържа много повече от това, което ние досега знаем, и че бъдещето ще покаже как именно чрез него се осъществява контактът с другите измерения.
По някаква интересна синхроничност с темата за множеството измерения, миналата седмица моя близка ми изпрати линк към статия със заглавие „Д-р Петерис Клява: Смърт няма – тя е само преход в друго измерение!„. Както тя се изрази, „най-сетне науката потвърждава думите на мистиците!“ Сякаш за духовно търсещия човек науката не толкова е средството за откриване на нещо ново, колкото средството за потвърждаване на валидността на това, което той вече знае, но поради липсата на научни доказателства, се чувства неуверен и съмняващ в себе си. Е, очевидно това вече се променя.
Под повърхността на нещата, които възприемаме с петте си сетива, живее реалност, която е смайващо сложна и многомерна! Често се сещам за Юнг и това, което той пише в биографията си в своите късни години: „И колкото повече остарявах, толкова по-малко разбирах или прониквах в себе си. Удивен съм, разочарован съм, но и съм доволен от себе си. Аз съм тревожен, потиснат и възторжен…“ Мисля, че все повече започвам да го разбирам…
Така нареченият свръхсетивен опит за мен не е нищо друго освен преживявания на контакта с другите измерения. Това са същите преживявания, които наричаме „мистичен опит“, защото съдържат знание, чиято истинност за „човека, който го има“, е несъмнена.
Понякога нещата, за които Ел Колли пише в книгата си, ще ви изглеждат като приказка. Приказен, обаче, е и нашият живот. Само ако успеем да го погледнем в подходящата перспектива! И само ако видим, че страданието, през което преминаваме, е част от същата тази многомерност… Има още един цитат от въпросната Седма глава, който ни казва същото:
„Ние и Вселената разполагаме с непознати, променящи се измерения и няма пътуване във вселената, което да е толкова интересно или толкова важно като пътуването в нашите собствени многобройни обиталища“.
Дороти Маклийн
Смятам, че без относително дали някой ще се разпознае или не в споделеното в тази книга, прочетеното там ще даде възможност да разберем малко повече себе си и съкровищата, скрити вътре в нас.
Тъй като в бъдеще няма да има представяне от моя страна на следващите глави от тази книга, сега се възползвам от възможността да благодаря и на останалите преводачи. Благодаря ви! Ако се съди по обратната връзка, която получих след първата глава, искам да ви уверя, че вашите усилия определено си струват! Както ми писа една моя близка, която е била дълбоко докосната от написаното в „Тук има дракони“: „Вече не знам на кой да благодаря (на авторката Ел Колли, на преводачката, на мен като посредник, на…)… затова съм просто благодарна…“
Аз – също. Благодарна съм, че „броят на еднорозите“, за които пише Ел Колли, расте…
Приятно четене!
Камелия