Малки чудеса

Банкеи кротко поучавал своите последователи, когато проповедта му била прекъсната от свещеник от сектата Шиншу, който вярвал в чудеса и мислел, че спасението идва от повтарянето на свещените слова.

Банкеи не могъл да продължи беседата си и попитал свещеника какво има да каже.

— Основателят на моята религия — похвалил се свещеникът, — застанал на единия бряг на реката с четчица за писане в ръка. Ученикът му застанал на другия бряг с лист хартия. И през реката, по въздуха, основателят изписал свещеното име Амида върху листа. Можете ли Вие да извършите такова чудо?

— Не — казал Банкеи. —Аз умея да правя само малки чудеса. Например, когато съм гладен, ям; когато съм жаден, пия; когато съм обиден, прощавам.“

Много често духовността се бърка с проявата на екстрасензорни способности. Навремето и аз правех тази грешка. Докато разбрах от опит, че всъщност има много хора, които имат способности на ясновидци, тече лечебна енергия през ръцете им и прочие пораждащи почуда и почит дарби за общуване с невидимото, но като хора не проявяват любовта, мъдростта, смирението и други основни ценности за хората, тръгнали по духовния път. Нещо повече – при някои виждах такова голямо духовно високомерие, че бях силно отблъсната от тях… Вече знам, че духовност и способност да имаш достъп до невидимото не съвпадат… винаги. И от тези двете, по-важното са „малките чудеса“, за които се говори в тази притча.

Камелия