„Банкеи кротко поучавал своите последователи, когато проповедта му била прекъсната от свещеник от сектата Шиншу, който вярвал в чудеса и мислел, че спасението идва от повтарянето на свещените слова.
Банкеи не могъл да продължи беседата си и попитал свещеника какво има да каже.
— Основателят на моята религия — похвалил се свещеникът, — застанал на единия бряг на реката с четчица за писане в ръка. Ученикът му застанал на другия бряг с лист хартия. И през реката, по въздуха, основателят изписал свещеното име Амида върху листа. Можете ли Вие да извършите такова чудо?
— Не — казал Банкеи. —Аз умея да правя само малки чудеса. Например, когато съм гладен, ям; когато съм жаден, пия; когато съм обиден, прощавам.“
Много често духовността се бърка с проявата на екстрасензорни способности. Навремето и аз правех тази грешка. Докато разбрах от опит, че всъщност има много хора, които имат способности на ясновидци, тече лечебна енергия през ръцете им и прочие пораждащи почуда и почит дарби, но като хора не проявяват любовта, мъдростта и смирението – най-важните основни ценности за хората, тръгнали по духовния път. Нещо повече – при някои виждах такова голямо духовно високомерие, че исках да съм много надалеч от тях.
Вече знам, че зрелите форми на духовно самосъзнание нямат нищо общо с правенето на чудеса.