“Изучаването на миналото може да ни помогне да изясним много от проблемите си, но изцелението не протича в миналото. То става в настоящето.
Напоследък се шири мания да обвиняваме събития от нашето детство за отчаянието си днес. Онова, което егото не иска да видим е, че болката не идва от липсата на любов в миналото, а от отказа да я дадем в настоящето. Спосението може да се открие само в настоящето. Всеки момент имаме шанса да променим миналото и бъдещето си, като препрограмираме настоящето. Дори да сме научили уроците по отсъствие на любов от родителите си, да продължаваме да се придържаме към техните модели на поведение – като им отказваме обичта си сега – едва ли е изходът от проблема. Безкрайното разследване на мрака не води до светлината. След определен етап дискусията винаги започва да се движи в затворен кръг. Единственият път към светлината е да излезем на светло.“
Мериън Уилямсън, „Завръщане към любовта“
Ако това е днес посланието за вас от „Уроците на любовта“, проверете дали това, което ви пречи да сте щастливи, не е свързано с някакъв вид разочарование, което е станало в миналото. В най-отчетливите си форми то се проявява в обвиненията, които отправяме към нашите родители, или към грешките, които нашият партньор е направил в миналото. Но тя присъства и в по-неуловими форми и за тези от нас, които вече сме разбрали, че няма смисъл да обвиняваме, а има само уроци да научаваме.
Въпреки това, ако усещаме горчивина, добре e изследваме откъде тя идва – дали е произтича от събития от актуалната ви житейска ситуация или има нещо, което е останало от миналото, за да бъде решено в настоящето?
