Буда си е Буда, Кришна си е Кришна, а ти си си ти

„Но недей да следваш правила, наложени отвън. Никое наложено правило не може да бъде подходящо – защото правилата са създадени от хора, които искат да те управляват! Да, понякога в света се появяват велики просветлени – като Буда, Исус, Кришна, Мохамед. Те не са дали правила на света, дали са своята любов. Но рано или късно учениците им се събират и започват да създават правила за поведение. Още щом Учителят си замине, щом светлината си отиде, те се оказват в дълбока тъмнина и започват да търсят пипнешком някакви правила, които да следват, защото сега светлината, в която биха могли да виждат, вече я няма. Сега ще трябва да се осланят на правила.

Това, което е извършил Исус, е било прошепнато от неговото сърце, а това, което християните непрестанно вършат, не е шепотът на сърцето им. Те са подражатели – а в момента, в който започваш да подражаваш, ти обиждаш човешкото в себе си, обиждаш твоя Бог.

Никога не подражавай, бъди винаги оригинален. Не се превръщай в копие под индиго. Но това е, което се случва по цял свят – навсякъде все индигови копия.

Животът наистина е танц, ако си оригинален – а ти си предназначен да бъдеш оригинален. Виж само колко е различен Кришна от Буда. Ако Кришна беше следвал Буда, щеше да ни липсва един от най-прекрасните хора на тази земя. Или пък ако Буда беше следвал Кришна, той щеше да бъде просто един нещастен екземпляр. Само си представи Буда да свири на флейта! – той щеше да разстрои съня на много хора, тъй като не е бил флейтист. Само си представи Буда да танцува -изглежда толкова смешно, направо абсурдно.

А същото е вярно и за Кришна. Да седи под някакво дърво без флейта, без корона от паунови пера, без прекрасните дрехи – просто да си седи като просяк под някое дърво със затворени очи, около него никой не танцува, няма танци, няма песни, и Кришна изглежда толкова беден, осиромашял. Буда си е Буда, Кришна си е Кришна, а ти си си ти. И по никакъв начин не си нещо по-малко от който и да било друг. Уважавай себе си, уважавай своя вътрешен глас и го следвай.

И помни, аз не ти гарантирам, че той винаги ще те води в правилната посока. Много пъти ще те води в погрешна посока, защото за да дойде до правилната врата, човек трябва първо да почука на много погрешни врати. Така стоят нещата. Ако изведнъж попаднеш на правилната врата, няма да можеш да я разпознаеш. Затова помни: в крайна сметка никое усилие не отива напразно, всички усилия допринасят за върховната кулминация на твоето израстване.

Затова не се колебай, не се притеснявай прекалено за това, че можеш да сгрешиш. Това е един от проблемите: хората биват учени никога в нищо да не грешат, и така стават толкова колебливи, толкова уплашени, толкова стреснати да не би да сгрешат, че застиват неподвижно. Не могат да се движат, да не би нещо погрешно да се случи. Затова стават като камъни, загубват всякакво движение.

Върши колкото се може повече грешки, като помниш само едно нещо: никога не извършвай една грешка два пъти. И така ще израстваш. Това е част от свободата ти да се отклониш, част от достойнството ти да вървиш дори и против Бога. А понякога е прекрасно да вървиш дори и против Бога. Ето така ще започнеш да имаш гръбнак – иначе има милиони безгръбначни хора.“

Ошо

От страх да не сгрешим ние подражаваме на успешните хора. И това се превръща в най-голямата ни грешка. Не просто грешка, а грях! Защото потъпкваме най-съкровеното, което имаме – своята собствена неповторимост. Откъсваме се от единственото, което ни дава чувството за вътрешно достойнство – себе си и своя вътрешен опит.

Ако вярваме, че няма случайни неща, вероятно посланието на Ошо идва да ви напомни, че най-важното за вас в момента е да бъдете себе си – дори и това да носи риска от неразбиране и отхвърляне от другите.