Втората глава от книгата на Лиз Грийн „Астрологичният Нептун и копнежът за изкупление“ разкрива как митологичните образи, „продуцирани“ от архетипа зад тази планета, се въплъщават в конкретни психологически преживявания, включително и болестни. Тя се казва „Психологическият Нептун“ и четенето тук става още по-интересно, защото можем да се разпознаем в някои от описанията и така да разберем какво е имал предвид Джоузеф Кембъл, когато казва, че митът е „нещо, което никога не се е случило, но постоянно се случва„. Боговете от митологията, които свързваме с архетипа на Нептун, не са нещо, което е живяло „там и тогава„, а вътрешно преживяване, което постоянно се случва в психиката на всеки един от нас – „тук и сега„. Това са както преживяванията на единение и слятост от вътреутробния свят на бебето и времето след раждането, така и духовният копнеж по трансцендиране на границите на земното Аз и завръщането към Първоизточника.
Както обикновено, позитивната проява на този архетип в живота ни зависи доколко сме успели да решим уравнението за дуалността на живота в материята. Ако човек не е развил достатъчно от противоположното на Нептун – това означава да се отдели, да развие здрави его-граници и да съзрее, духовният копнеж по разтваряне на его-границите се проявява в негативните му форми. Не случайно Лиз Грийн е нарекла главата за психологическото измерение на Нептун „Hysteria Conunctionis“ – хистерията е психична болест, в чиято основа стои липсата на ясни его-граници и незряло, слабо оформено ядро на личността. Затова тя я нарича „нептуновата болест par excellence„. При хистеричната личност копнежът към сливане с другия, за единение с цялото и разтваряне на аза, се реализира по един патологичен начин, защото не е уравновесен от неговата противоположност – зряла и емоционално независима индивидуалност.
Така, вместо човек да постигне единението като обедини противоположностите вътре в себе си, той избира пряк път, с който да избегне страданието от разпъването на техния кръст. Но тъй като пътят към вътрешното обединение (индивидуацията) не е нито лек, нито кратък, вместо до рая, прекият път води до ада. Вместо Mysterium Coniunctionis (понятието, което Юнг дава, за да обясни обединението на мистичните парадокси, характеризиращи живота в материята) имаме неговата негативна форма – Hysteria Conunctionis. Вместо вътрешна пълнота, имаме манипулативно поведение, което скрито кара другия да ни даде това, което искаме, както и различните форми на емоционална зависимост от алкохол, наркотици, порнография, хазарт, взаимоотношения. Вратата към рая се оказва здраво залостена, защото обратният път към него минава през една друга врата. На езика на аналитичната психология на Юнг това означава развитието на съзнание. Става дума за тази дълга серия на диференциации, които водят до раждането на индивидуалността на Аза. А когато изчезне и последното разграничение – между Наблюдател и Наблюдавано, настъпва просветлението – индивидуалното съзнание се разтваря и идва преживяването за единение с Цялото.
Книгата на Лиз е толкова ценна, защото показва как „копнежът за изкупление, с придружаващото го отвращение към въплъщението, се проявява в характерни форми на психично и физическо заболяване, както и в характерни форми на лечение.“ Въпросните характерни форми на страдание и лечение, съответно, са хистерия и хипноза.
„За да преследваме Нептун през тези води, обитавани не от океански майки и синове-изкупители, а от много специални форми на човешко страдание, трябва да влезем през два тясно свързани портала, които остават загадка дори за медицината и психологията на двадесети век: хипноза и хистерия.“ Лиз Грийн
Безотносително дали става дума за терапевтичен хипнотичен сеанс или докосващ душата ни религиозен ритуал, за дълбоко влюбване или екстазно преживяване по време на концерт, за творческо вдъхновение или порив за саможертва, във всички тези преживявания отзад стои Нептун. Стои желанието за излизане от клетката на материята и завръщането към рая – за сливане и единение. Дали това преживяване ще бъде лечебно за личността или не, зависи доколко преди това сме развили здрави граници на Аза.
Цялата четвърта част от втора глава (24 страници) можете да прочетете на следния линк:
Психологията на Нептун и хистерията, превод Христина Хасамова
А това е откъс от нея:
„Тогава какво е хистерия и какво е хипноза?
„Едното първоначално може да изглежда по-лесно за обяснение от другото, тъй като в повечето психиатрични учебници имаме очевидно разумни дефиниции. Но хистерията, също като хипнозата, е хлъзгава риба за улов и в крайна сметка и двете се противопоставят на рационалното обяснение. Ще започнем с хистерията, която има най-древно родословие и е нептуновата болест par excellence...
… нарушените емоционални състояния, свързани с по-проблемното лице на Нептун, изразяват, в по-голяма или по-малка степен на сериозност, качество, което най-добре описано е като екстатичен. Думата „екстаз“ идва от гръцки корен, който означава „да бъдеш до себе си” или „да бъдеш извън себе си“. Потопът е близо; морето наводнява сушата; егото е поресто/пропускливо или само частично формирано и се разпада — волно или неволно — в лицето на непреодолими архаични копнежи за сливане с първичен източник.
Нептунианският екстаз може да бъде изразен като изключителна емоционалност или чрез набор от характерни физически симптоми, само някои от които в момента са признати от ортодоксалната медицина като психосоматични. Или състоянието на екстаз може да бъде скрит рай, към който човекът се оттегля, оставяйки другите да чакат отвън оградената със стени градина, озадачени от отпуснатото спокойно лице на ситото бебе. Тези афекти могат да възникнат спонтанно отвътре или да бъдат предизвикани от наркотици или алкохол; но техният чувствен тон е безпогрешен. Индивидът вече не се съдържа в границите на отделна идентичност, а се размива, разтваря и изтича. Дори когато са изразени драматични и привидно истински емоционални афекти, човек има чувството не за индивид, който усеща тези неща, а за поток от първични неща, несвързани с каквато и да е кохерентна идентичност. Екстазът на Нептун е както на океанската майка, така и на божественото дете. Това е регресия към пренатално блаженство, океанско преживяване на единение с божеството и в същото време изригване на примитивна ярост при всяка заплаха от раздяла. Нептуновата загуба на граници е както инвазивна, така и уклончива.
Разтварянето на очертанията на его-личността не само води до голяма уязвимост към сатурновия свят и последваща съпротива да бъде издърпана в самотната и изгаряща дневна светлина. Той също така генерира огромно безпокойство, така че човекът, обхванат от непреодолимия копнеж, неволно ще плаче, за да разруши границите на другите, дори непознати, за да постигне сливането, което търси. По този начин другите изпитват странна неяснота в отговора на вбесен Нептун, тъй като човек се опитва да намери определена кохерентна единица и се проваля. Вместо това човек се сблъсква с крехко, неоформено нещо. И все пак силата и влиянието на това неоформено нещо понякога са доста удивителни, тъй като такъв човек може да притежава голяма власт над другите чрез най-фините емоционални средства. Наред с безпомощността на бебето идва и архетипното изплитане на заклинания на богинята-създател, която е Мая чаровницата.
Едно от най-ярките образи на това „изкуство“ може да се види във филма „Соларис“, режисиран от руснака Андрей Тарковски. На пръв поглед научно-фантастична история, филмът ни представя една извънземна планета, която има силата да отрази обратно на индивида всички дълбоко заровени копнежи, заложени в неговата или нейната несъзнавана психика, и да прояви тези копнежи в халюцинаторна форма – до първоначалната наслада и евентуален ужас на посетителите. Тази протеанска способност да се идентифицираш с психиката на другия и без усилие да „стане“ това, за което другият тайно копнее, е един от най-големите артистични и терапевтични дарби на нептуновия темперамент. Но ако същественото ядро на почтеността и честността със себе си липсва — и тя винаги ще липсва на някакво фундаментално ниво, ако има несъзнавани детски рани, които не са били изследвани — тогава дарбата се превръща в голяма опасност.
Идентифицирането с архетип винаги носи сила. Но силата е взета назаем и е следователно измамник и краен унищожител на човешкото ниво, ако се обърка с необходимостта да компенсира това, което е липсвало в ранния живот. Отъждествяването с Нептун предизвиква съблазнителното очарование и водната магия на двата митични персонажа – океанската майка-създателка и божествен син-изкупител. Но в ръцете на дълбоко ранена и неоформена личност тази сила да омагьосва се използва, за да служи на копнежите на бебето, за сметка на всички останали… колкото и страхотен да е подаръкът. Поради тази причина хистеричната личност, както е позната в психиатрията, се приравнява с най-безобразните форми на измама, манипулация и емоционално изнудване.„
Лиз Грийн
