Това е една моя много любима приказка от Джани Родари. Сещала съм се за нея в моменти, когато ми е било трудно, и тя ми е помагала. За мен тя е истинска лечебна приказка, която сега с удоволствие споделям.
„Едно време в далечен град се родило прозрачно дете. През него можело да се вижда както през въздуха и водата. Било от плът и кръв, а изглеждало като от стъкло и ако паднело, не се строшавало, най-много на челото му излизала прозрачна цицина. Виждало се как бие сърцето му, виждало се как мислите му играят като шарени рибки в басейна си. Веднъж по погрешка детето казало една лъжа и веднага хората видели нещо като огнена топка зад челото му: то казало истината и огнената топка се стопила. Оттогава нататък през целия си живот то не казало нито една лъжа.
Друг път един приятел му поверил тайна и веднага всички я видели като черна топка, която се въртяла в гърдите му, не му давала мира, и тайната престанала да бъде тайна.
Детето пораснало, станало младеж, после мъж и всеки можел да чете мислите му и да отгатва отговорите му, когато го питали още преди да е отговорил.
Той се казвал Джакомо, но хората го наричали «Кристалният Джакомо» и всички го обичали заради неговата честност и край него всички ставали по-добри.
За жалост в тая страна се издигнал да управлява един жесток диктатор. Започнал период на насилия, несправедливости и нещастия за народа. Който посмеел да се възмущава, изчезвал, без да остави следа. Който се бунтувал, бил разстрелван. Бедните били преследвани, унижавани и оскърбявани по стотици начини. Хората мълчали и страдали поради страх от последствията.
Но Джакомо не умеел да мълчи. Дори и да не отварял уста, неговите мисли говорели вместо него: той бил прозрачен и всички четели зад челото му мисли на възмущение – Джакомо осъждал несправедливостите и насилията на тирана. После тайно хората си повтаряли мислите на Джакомо и се обнадеждавали.
Тиранът накарал да арестуват Кристалния Джакомо и заповядал да го хвърлят в най-мрачния затвор. Но тогава се случило нещо изключително. Стените на килията, в която Джакомо бил затворен, станали прозрачни, след тях — стените на затвора, и най-после — външните стени. Хората, които минавали край затвора, виждали Джакомо седнал на своето столче, сякаш и затворът бил от кристал, и продължавали да четат мислите му. Нощем затворът разпръсквал силна светлина и тиранът в своя дворец трябвало да спуска всички завеси, за да не я вижда, но пак не успявал да заспи. Кристалният Джакомо, макар и във вериги, бил по-силен от него, защото истината е по-силна от всяко нещо, по-светла от деня, по-страшна от ураган.“
Джани Родари
Имаше период в живота ми, когато се чувствах като слон в стъкларски магазин в общуването с хората. Чувствах, че накъдето и да се обърна, ще потроша нещо, но не знаех защо се получава така. И когато се сещах за тази приказка, се чувствах странно добре. По-късно разбрах, че проблемът ми е бил, че не съм била искрена и не съм казвала това, което си мисля, защото цялото ми внимание е било насочено към това да разбера какво е уместно да се казва в дадените обстоятелства. В резултат не разбирах добре и самата себе си; чувствах се много объркана и невротична. Вътре в мен имаше конфликт, а аз дори не бях наясно коя част от мен срещу коя се биеше. Едва по-късно разбрах, че това е било битката за раждането на моето автентично Аз.
А тази битка не е нито лесна, нито кратка, въпреки че с времето става все по-лесно. Необходимо е да сме честни със себе си и да виждаме какви са „рибките, които плуват в аквариума“ на главата ни. Автентичността е израз на психически здравата личност, но до нея се стига след много усилена вътрешна работа.
Ако и вие мислите така, може би тази приказка сега идва като едно напомняне да практикувате искреността като един от най-важните средства за автентичен живот. И, както се разказва в приказката, наградата за нашата прозрачност е не само в това, че нашият живот става по-хармоничен. Наградата е, че той достига и до живота на другите и ги прави по-добри.
Камелия Хаджийска