„До рая не се стига със сухи очи.“
Томас Фулър
Ако това е публикация, която идва при вас по принципа на случайността, проверете дали в нагласите ви към тъгата и нейното изразяване има такива, според които да плачеш е проява на слабост. Защото, според психотерапевтите, да можеш да плачеш, е точно обратното – проява на цялост. А, както се оказва и от мисълта по-горе, това е пътят, по който можем да стигнем и до рая (вероятно пътищата до рая са водни :).
Както и да решите да използвате тази мисъл, нека тя да е едно напомняне за практикуване на състрадание към себе си. Дори и да няма сълзи – просто състрадание към своето страдание.
Камелия