Има нещо много важно, което е добре да се знае от хората, за които е започнал процесът на духовна трансформация – този процес продължава дълго време. Много дълго. Обезсърчително дълго. Толкова дълго, че винаги се минава през етапа на отчаяние. Това е причината сериозните книги в областта на духовността да не дават лесни рецепти от рода на „направи това и ще постигнеш това“ и да предупреждават, че процесът на духовна трансформация е сложен и дълъг.
Такава е гледната точка и на аналитичната психология на Юнг, която ще представя по-долу. Преди това обаче ще разкажа един мой сън, който сънувах преди време и който е по тази тема. В него виждах как приятел, с който споделяме общи духовни интереси, се изкачваше по една скала. Скалата беше много стръмна, почти отвесна. А той, извръщайки главата си към мен, каза, че му отнема десет минути, за да направи една крачка.
Сънят дойде при мен в период, в който усещах, че тъпча на едно и също място. Че животът ми е в застой, а аз не знам какво да направя, за да променя това. Разтълкувах го като свързах изкачването по скалата с вертикалното измерение на Духа, а мъжа – с моя „вътрешен мъж“ (моя анимус). Десетте минути за правене на една крачка в измерението на сънищата свързах с десетте години, откакто вървях по „тесния и стръмен път„. Единственото, което не разбирах, беше защо толкова бавно? Защо цели десет години, за да се направи само една крачка?!
Сега знам – това не е каква и да е крачка. Това е най-важната крачка. След като я направим, вече не сме същите. Трансформацията е толкова бавна, защото обхваща не само промяната на съзнаваните ни нагласи, а и асимилация на съдържания от колективното несъзнаваното. Извършващата се промяна е толкова радикална, защото води до раждането но новото ни Аз. Това е процес на пречистване на Духа от проекциите в материята, изпълнен с безкрайно повторение и връщане назад, докато „дестилацията“ приключи.
„Prima materia трябва постоянно да се измива и дестилира и затова първата активност на опуса е дестилиране, миене и почистване, отново и отново. Тук се казва девет пъти, на друго място петнайсет пъти, а някои препоръчват десет години. Това наистина е много дълъг процес и понякога означава безкрайно оглеждане на един и същ проблем от различни страни. Затова в алхимичните текстове често се намеква, че тази част може да продължи дълго време и се характеризира с безкрайно повторение – също както, за нещастие, ние изпадаме отново и отново в комплекси, които не са отреагирани и се повтарят. Но чрез тази тежка работа материята се избелва.“
Мари Луиз фон Франц, „Алхимията – символика и психология“, с.248
Според Мари Франц десет години е периодът, необходим някое мощно архетипно преживяване да бъде асимилирано от съзнателния Аз на човека и то да се интегрира пълноценно в живота му. Десет години може да продължи и юнгианската анализа, съпътствайки човека в най-трудната част от индивидуационния му процес. Понякога това време е повече, друг път – по-кратко. Разликата идва от дълбочината на трансформацията, която душата е избрала. Затова в дадения случай не говорим за решаване на психични проблеми (психотерапия), в дадения случай говорим за еволюция (индивидуация).
Символ на еволюцията е и числото седем, което свързваме със седемте дни на седмицата или седемте планети в хороскопа
„… проблемът е, че трябва да се стои в затвора дълго време, което представлява еволюция, и след това ще настъпи възкресение. То компенсира и това, което знаем от собствения си опит с несъзнаваното, а именно едно непреодолимо съзнавано чувство на нетърпение, при което хората се чудят защо не могат да напредват бързо и дали не могат да направят това и това и т.н. Понякога трябва да им се каже, че е необходимо да останат в депресията и затрудненията си, докато те траят. Хората питат за колко време ще се освободят от симптомите и проблемите си и ние можем само да кажем, че ще е така, докато трае еволюцията им; всъщност никой не знае за колко време. Може да е за кратко или дълго, защото както казва д-р Юнг, човек не разрешава конфликтите си, той ги надвива. И да излезеш от един проблем е еволюция, по кратка или по-дълга. Проблемът в нашия текст не може да се разреши, той може само да се преодолее чрез вътрешна трансформация на автора. Това е смисълът на безкрайното повторение на същия проблем, който е свързан с число, което означава еволюция. Този човек е влязъл в един проблем, който не може да разреши интелектуално, и това е съдба.“ пак там, с. 264
Именно в това виждам най-трудната и водеща до най-голямо обезсърчение част от процесите на вътрешната ни трансформация – това безкрайно повторение на един и същи проблем, който отново и отново се връща към нас и ни остава с чувството, че тъпчем на едно и също място. Отчаянието, че колкото и да се стараем и да полагаме усилия, не се променяме.
„Колко пъти в анализата човек излиза от проблема, чувства се спокоен и в мир със себе си и смята, че най-лошото може би е минало – но след три седмици всичко започва отново, като че ли нищо не е направено. Необходими са много повторения преди преживяването да се консолидира и закрепи.“ пак там, с. 250
Затова знанието, че това е нормално за процесите на трансформацията, помага. Също така утеха носи и разбирането, че дори когато имаме чувството за повторение, това, което се повтаря, е само нашата основна тема. Нейните конкретни форми на проявление обаче всеки път идват при нас в различни нюанси, носейки по-голяма плътност на разбирането и по-голяма трайност и дълбочина на осъзнаването.
Има твърде много тъмни ъгълчета във вътрешната ни сграда, които да бъдат осветени. Има твърде много съпротива на егото, която да бъде сломена. Има твърде много трикове на ума, които да бъдат разкрити. Има още толкова много неща, които да бъдат видени. Дори и на моменти да изглежда, че тъпчем на едно и също място, че вършим едни и същи глупости и понякога дори се връщаме назад, всичко това има своя скрит смисъл. На символния език на алхимията той е създаването на „философския камък“ – целта на процесите на трансформацията.
„… целият алхимичен процес, който има за цел произвеждане на философския камък, един обект с твърда субстанция, нещо, което не протича, и в алхимията е най-висшият символ на божественото. Странно е, че погледнато наивно, алхимичният продукт е нещо в реда на природата, нещо, което смятаме за просто, един камък, чието качество е налично. Камъкът не яде, не се пие и не спи, просто остава за вечността. Ако го ритнеш, остава там и не мърда. Но в алхимията това презряно нещо е символ на целта. Ние трябва да проникнем дълбоко в мистичния език на изтока, алхимията и някои християнски мистики, за да разберем какво означава тази идея.
Ако чрез битка и среща с несъзнаваното човек е страдал достатъчно дълго, се появява един вид обективна личност; формира се едно ядро в човека, което е в покой, дори посред най-големите житейски бури, интензивно живо, но бездействащо и безучастно в конфликта. Душевното спокойствие настъпва при хора, които са страдали дълго: един ден нещо става и човек придобива спокоен израз, защото се е родило нещо, което остава в центъра, извън и отвъд конфликта, който вече не продължава както преди.
Естествено, две минути по-късно конфликтът се подновява, защото не е разрешен, но преживяването, че нещо е отвъд конфликта, остава и оттам нататък процесът е различен. Хората вече не търсят, те знаят, че нещото съществува, преживели са го за миг. След това опусът вече има цел – да се намери този момент отново и постепенно да се съумява да се задържи, така че да стане нещо трайно.
Във всички битки на живота винаги е налице това нещо, което е отвъд битката, както красиво го описва д-р Юнг в Тайната на златното цвете. То е все едно, че стоиш над бурята в планината. Човек вижда черните облаци, светкавиците и падащия дъжд, но нещо в него е над всичко това е той може само да го съзерцава. От една страна вие също сте вътре, но от друга, сте извън него. На по-скромно ниво можете да го постигнете ако в пристъп на отчаяние или в деструктивната атака на някой конфликт успеете да запазите чувството си за хумор за една секунда – но само ако за сетен път не сте отнесен от някой негативен анимус – и тогава изведнъж си казвате, че това сте го чували и преди.
Може би не можете да се освободите от деструктивния анимус, той все още е много силен; но нещо във вас се усмихва и казва, че вече е чувало тази глупава песен; бихте искали да се надсмеете над себе си, но гордостта не позволява и продължавате с негативния анимус и той отново ви покорява. Това са божествени моменти, когато нещо става ясно и е извън противоположностите и страданието. Обикновено се случва за кратки мигове, но ако продължавате да работите върху себе си, камъкът бавно нараства и се превръща в твърдото ядро на личността, което вече не участва в маймунския цирк на живота.“ пак там, с. 187
Стъпка по стъпка. Две напред – една назад. Падаме и ставаме. Дълго стоим на едно място и се чудим какво е погрешното нещо, което правим, за да не можем да отлепим краката си. А причината е проста – скалата, по която се катерят душите ни, е стръмна. В измерението на Духа това може и да изглежда като десет минути, но на Земята, където времето тече по-различно, това са дълги десет години, в които правим нагоре само една крачка. Когато знаем обаче, че това е най-важната крачка и че в нейното извървяване е най-творческият период от сътворяването на новото ни Аз, вече не се тревожим за бързината на промените. Знаем, че когато пристигнем, времето, което изкачването ни е отнело, вече няма да има значение.
А от мястото, на което сме се изкачили, се е открила прекрасна гледка. Понякога виждаме и „бурята в планината„, но по един различен начин – съзерцаваме нейните гръмотевици, наслаждавайки се на величествената им мощ и спомняйки си за времето, когато студеният дъжд ни е измокрял до костите.
Камелия Хаджийска
