„Когато помолим Бог да изцели живота ни, Той осветява с ярък лъч всичко, в което трябва да се вгледаме. В себе си забелязваме неща, които може би сме предпочитали да не виждаме. Имаме здрава броня, която обвива сърцата ни – много страх, който се маскира като нещо друго.
Както знае всеки, който се е подлагал на сериозна психотерапия, процесът на личностно израстване не винаги е лесен. Трябва да се вгледаме в собствената грозота. Често се налага болезнено да осъзнаем непригодността на даден модел, преди да приемем, че трябва да се освободим от него.
Всъщност, когато започнем да работим върху себе си, често изглежда, че животът ни се променя към по-лошо, вместо към по-добро. В действителност животът не става по-лош, само че ние усещаме собствените си прегрешения по-силно, защото вече не сме под упойката на несъзнаваното. Отричането и разграничаването вече не ни отдалечават от собствените ни преживявания.
Започваме да виждаме истината за играта, която играем.“
Мериън Уилямсън, „Завръщане към любовта“
