„Запомни: ти си постоянно в процес на себесътворяване. Във всеки миг решаваш кой си и какво си. Решаваш го главно чрез изборите, които правиш, за това към какво изпитваш страст…

Да бъдеш в „духовната игра“ означава да посветиш цялото си съзнание, цялото си тяло и цялата си душа та процеса на сътворяване на Себе си в образа и подобието на Бога… Това е ежедневен, ежечасов, ежеминутен акт на върховно съзнание. Избиране отново и отново всеки миг. Непрекъснато творение. Съзнателно творение. Творение с цел.“

Нийл Доналд Уолш, „Разговори с Бога“

Единствено ние, хората, имаме съзнание и като такива сме надарени със свободната воля да избираме как да реагираме на нещата, които ни се случват в живота. Товае банална истина, но когато стане въпрос за баналност, истинското предизвикателство е не в знаенето, а в практикуването на това, което знаем.

Това, което прави тази банална истина трудна за пракиткуване, че изисква върховна осъзнатост. Не става въпрос да я знаем с ума си. Предизвикателството е да сме наясно с истинските причини да правим едно или друго нещо, често пъти против собствената ни воля и аргументите на ума ни. Обикновено разбираме правенето на избор като рационален процес на вземане на решение, при който сравняваме различни гледни точки и избираме по-добрата. Това обаче идва накрая и е най-лесното.

По-трудното е да осъзнаем между какво и какво всъщност избираме. По правило, когато става дума за себесътворяване, едната страна на избора стои в тъмнината на несъзнаваното и дори не сме наясно, че и тя участва. За мен в това е истинското предизвикателство пред себесътворяването – да си дадем сметка за ценностите, които стоят зад конкретните избори.

Поводът да споделя цитата на Уолш по-горе дойде от едно мейл, който циркулира в кибер-пространството, за да ни напомня за това как да изразим нашата човешкост по най-пълноценен начин. Той разказва историята на един човек, който се е възползвал максимално от правото си да избира – Историята на Пепе.