„Най-голямата грешка, която може да направиш в живота си, е постоянно да се страхуваш да не направиш грешка.“ Елбърт Хъбард
Повечето от нас познават блокиращата роля на страха от грешки, но докато за някои хора това е не е голям проблем, то за други може да стигне до парализиращи форми на проява. Т.нар. перфекционисти може да пропилеят целия си живот без да проявят потенциала си само поради страха си от грешки. Ако сме в тази категория, какво да направим? Какъв е лекът срещу подобно нещо, ако силите ни не стигат, за да го надмогнем?
Този, който на мен лично най-много ми помага е като си кажа, че ако това, което правя, се окаже грешка, аз съм готова да платя цената за това. Каквото и да ми струва. Колкото и да ми струва. В края на краищата така е честно.
Ако например съм казала нещо на приятел, което не е било справедливо и съм го обидила, най-малкото ще му се извиня. След това ще го питам как мога да изкупя вината си; какво мога да направя, за да платя за грешката си. И ако той продължава да ми е обиден, ще уважа решението му да стои далече от мен. Може да ми е болно, че съм го загубила, може да ми липсва, но когато знам, че това е цената, която плащам за правото си да бъда несъвършена и да греша, по-лесно ще го понеса. Може да се срамувам от извършеното, може да страдам заради чувството си за вина, но когато знам, че това е цената, която плащам, за да правя грешки и да се уча от тях, нямам нищо напротив да я платя.
За същото пише и Мари-Луиз фон Франц:
„В гръцката митология съществува типичният гръцки мит за Прометей, който отразява нагласата към познание без да я прави в първично морален проблем като Библията – или добро, или зло. Пак има кражба от боговете, откраднато е нещо, което те искат да запазят само за себе си и според легендата има наказание – Прометей изпада в беда и има лош късмет, – но липсва моралната оценка. Гръцкият дух казва само, че за кражбата на знание от несъзнаваното трябва да се плати, но пак може да си прав. Може да кажеш, няма значение, ще платя, но го искам. Митът не казва дали да го направиш или не, но трябва да знаеш, че винаги трябва да се плати някаква цена.“
Мари Луиз фон Франц, „Алхимията, символика и психология“, с. 57
Въпреки че е писано много по темата за страха от грешки, за мен нещата са прости – най-директният начин за справяне с него е готовността да платим цената. Подобна нагласа ни връща силата, защото отговорността е сила. Също така по-трудно ставаме податливи към манипулации (все ще се намери някой, който да използва случая, за да те накара да се чувстваш малък и жалък). Третото, което се случва, е че нараства увереността ни в себе си. Защото истински увереният човек е не този, който е безгрешен, а този, който не се страхува да прави грешки.
И така, това е простата рецепта за справяне с нездравословните форми на страха от грешки:
1. Назовете това, от което ви е страх.
2. Изследвайте кое е най-лошото, което може да се случи, ако то стане реалност (така ще разберете кой е истинският ви страх).
3. Задайте си въпроса дали може да платите цената и да понесете последствията от случилото се.
4. Решете дали искате да платите тази цена. Обикновено откриваме, че тази цена е по-малка от цената, която плащаме, за да не грешим (което означава да не се развиваме, да не правим нови неща, да не експериментираме, да не вървим по неутъпкани пътища, да нямаме възможност да се учим от грешките).
5. Действате в съгласие с взетото решение.
Тази рецепта има еднакво позитивен ефект както по отношение на страха от правене на грешки в бъдеще, така и по отношение на страха от наказанието за вече направени грешки. Това е така, защото да си готов да платиш цената за стореното от теб, означава да поемеш отговорност. Отговорността е сила, която нараства, когато знаеш, че не си чак толкова слаб и можеш да се справиш с последствията. Че можеш да го понесеш и след това ще успееш да се изправиш отново на крака.
Позволението да грешим ни връща чувството, че сме живи, а на мястото на парализиращия страх се отваря пространство за творчество и развитие. Най-хубавото обаче се отнася до любовта, най-трудната любов – милостта към грешника, прошката и състраданието.
Камелия Хаджийска
