и смяната на научната парадигма в обяснението на връзката между тялото, психиката и душата
Обичам да изпълнявам обещанията си, но по всичко изглежда, че написването на статията, която обещах в публикацията за паник-атаките, ще отнеме повече време от очакваното. Това е образът, който идва в ума ми по повод на моите „писателски мъки“ – има един облак на знание в главата ми, но докато влагата в него успее да се превърне в дъждовните капки на думите, отнема доста време и понякога е доста трудно.
Така беше със статията за паник-атаките. Писах я повече от половин година и докато успея да сглобя късовете информация, които волно се движеха в главата ми, и да дам външен израз на мрежата от взаимовръзки по артикулиран, логически подреден и изчистен начин, доста се поизмъчих. Знам, че има хора които лесно пишат и лесно се четат. За мен остава надеждата поне да е второто. Защото първото просто не се получава. Поне ме радва, че има смисъл. Като гледам колко много хора са „харесали“ статията във фейсбук, разбирам че хората, които започват да чуват зова на душата си, наистина стават все повече и повече.
Все повече и повече обаче стават и фактите в науките за здравето на човека – телесно и психично, които имат нужда от нов тип обяснения. И това се отнася не само до паник-атаките. Кръгът от подобни явления, които или нямат обяснение, или, ако имат, то не е задоволително и не предлага достатъчно добри решения, е много по-голям. Затова смятам, че познаването на енергийния феномен, наречен „събуждането на кундалини“, има ресурсите да направи това.
Това е равностойно на смяната на парадигмата, т.е. на теоретичния модел за обяснение на психичното (и телесното) здраве и болест, който сме свикнали да използваме досега. Напомня ми на това, което знам от книгата на Майкъл Толбот „Холографската вселена“. В нея авторът представя възгледите на двама много изтъкнати учени – квантовия физик Дейвид Бом и неврофизиолога Карл Прибрам, които се обръщат към идеята за холографския модел на вселената, защото теориите, с които до този момент разполагат, не са удовлетворителни в обяснението на все повече натрупващите се факти.
“Бом се убеждава в холографската природа на вселената едва след дългогодишна неудовлетвореност от неспособността на стандартните теории да обяснят всички феномени, срещани в квантовата физика. Убедеността на Прибрам идва като резултат от неуспеха на общоприетите теории за мозъка да обяснят различни неврофизиологически загадки.” Майкъл Толбот, Холографската вселена
В областта на медицината и психологията също има много нерешени загадки, от чието решаване зависи възможността за лечение на човека. Затова парадигмата, т.е. мета-теорията, която използваме като теоретичен модел от по-високо ниво, с който обясняваме явленията в дадена научна област, е нещо, което се променя във времето. Науката се развива постоянно и това, което я движи напред, е, че се натрупват твърде много на брой факти, които не могат да бъдат обяснени със стария модел и затова не може повече да бъдат игнорирани. Точно това се случва, когато Карл Прибрам и Дейвид Бом решават да потърсят нова научна парадигма в лицето на холографския модел на вселената, с която да намерят отговори на нерешените от стария модел въпроси. С новия теоретичен модел те успяват да предложат обяснение и за такива неща като
“телепатията, прекогницията (предсказване на бъдещо събитие, което не може да бъде осъществено на базата на настоящи познания или да бъде изведено с помощта на логиката), мистичното чувство за единство с вселената и дори психокинезата, или способността на ума да движи физически обекти, без те да бъдат докосвани.”М. Толбот
Изглежда, че с всяка следваща стъпка науката наистина се доближава до това, което духовните учения от древността знаят много отдавна. И това се отнася не само до физиката и невробиологията. Същото се отнася и до останалите науки, включително науките за здравето на човека – каквито са медицината и психологията. Такова древно знание е познанието за първичната енергия в тялото на човека, чието активизиране създава проблеми, ако по пътя си се натъкне на блокажи в системата от чакри във финото тяло на човека. К.Г.Юнг е знаел това много добре:
„Индийската мъдрост е най-дълбока от всички… Колкото повече напредваме, толкова повече се доближаваме до мисленето на индийците. Психологическото изследване потвърждава, стъпка по стъпка, истините съдържащи се … в древната индийска наука за душата“.
К.Г.Юнг, „Психология на кундалини-йога“, с. 24
За моя радост броят учени в областта на медицината и психологията, които изследват връзката между тялото, психиката и душата на човека, става все по-голям. Това не само дава възможност много необясними досега феномени да бъдат обяснени. Тъй като обяснението е по-близко до по-дълбоката реалност, то дава възможност и за по-адекватни подходи за решения на свързаните с тях проблеми.
Защото основната характеристика на процесите при събуждането на кундалини е, че става дума за явление, което е едновременно физическо (телесно), психическо (емоционално и ментално), и духовно (трансперсонално).
Събуждането на кундалини е ярко доказателство, че това, което възприеме като отделни неща в живота ни, в действителност е едно и също нещо, но с различна степен на плътност. То е проява на едно и също качество/принцип по няколко различни начина или нива на външна изява.
Тъй като събуждането на кундалини е многоаспектен и сложен феномен, всъщност статията няма да е една, а ще бъде цяла серия. Също така докато те узряват, т.е. „докато се образуват капките дъжд“, ще има и други статии, които да ми дадат времето за сглобяване на парченцата от пъзела. Също така, ако няма нищо ново за дълго време в сайта ми, надявам се, че четенето на принципа на случайността в „игрите на синхроничност“ ще даде възможност за най-важното – напомняне за практикуване на това, което вече знаем. Смятам, че там е истинското и по-трудното предизвикателство – да живеем това, което знаем.
Е, олекна ми… Вече съм предупредила. Мисля, че успях да намеря начин, по който да съчетая нуждата си да съм отговорна, т.е. да изпълнявам обещанията си, и същевременно да съм свободна от очаквания. Защото отговорността може да бъде голяма тежест, особено ако е пред теб самия.
Камелия