„Цялата Вселена се съдържа в един единствен човек – в теб. Всичко, което виждаш наоколо, включително нещата, които може би не обичаш, и дори хората, които презираш и от които се гнусиш, присъства в една или друга степен в теб. Затова не търси Дявола извън себе си.
Дяволът не е някаква свръхестествена сила, която те напада отвън. Той е най-обикновен глас вътре в теб.
Опознай се докрай, погледни честно и твърдо и тъмните и светлите си страни и ще постигнеш върховна форма на съзнанието. Който познава себе си, познава и Бога.“
Който познава себе си, познава и Бога, но преди да опознаем Божественото в себе си, минаваме през опознаването на Дяволското в себе си. Много хора, тръгнали по пътя на духовността, засядат точно на това място. Прекалено устремени към Светлината, пропускат да видят, че Сянката, която вече са хвърлили зад себе си, е станала огромна. Научната психотерапия и духовността в това отношение са единомислещи – вътрешната Сянка е нещото, което се случва, когато отхвърляме определени неприятни аспекти от себе си в подземието на несъзнаваното. Колкото повече го отхвърляме, толкова повече то нараства, толкова повече загубваме връзка с него и инстинктивната част от себе си. Затова е изключително важно да я интегрираме в себе си.
Ако се питате как – просто е. Наблюдавайте, т.е. бъдете осъзнати за всички ваши критични оценки за хората и събитията, които срещате днес. Те съществуват под една или друга форма и вътре във вас. Понеже търсим формата във външното, в това, което правим, пропускаме да ги забележим и в по-вътрешните и неуловими форми – на чувствата или мислите. Както се казва по-горе, Дяволът не е свръхестествена сила – той е най-обикновен вътрешен глас. Често пъти това е глас, който ни казва, че това, за което току-що сме се разгневили на другите, не го притежаваме. Очевидно това е начинът, по който той работи в нас – кара ни да гледаме навън и използва нашите проекции, за да отвлича нашето внимание от истинското място, където се прожектира филма.
