Предизвикателствата в духовното развитие при жените и мъжете са едновременно еднакви и различни. Сега ми се иска да обърна внимание на различното при мъжете, като представя идеите на двама мъже-психолози: Йеспер Юл, системен психотерапевт и автор на книгата „Да бъдеш мъж и баща“, и Джеймс Хилман, създателят на архетипната психология, която понякога се нарича „теория на жълъда“. И двамата коментират предизвикателствата пред съвременния мъж при смяната на ролевите модели в семейството, както и при справяне с психичното наследство на „отсъстващите бащи„. На пръв поглед това, което пишат, е различно, но в същността си е едно и също нещо, погледнато от различен ъгъл. Затова и ценно.
Ще започна с Йеспер Юл.
Както личи от самото понятие, „отсъстващ баща“ е роля, свързана с начина, по който мъжът участва в семейството. В дадения случай – не участва. А не участва, не толкова защото физически не присъства, а защото нещо друго липсва. Това, което липсва, е способността му да е в контакт със своята емоционална природа (своята „женска“ половина) и чрез това да проявява по-различен вид свързаност с хората, които той обича. Това е отсъствие, което се усеща дори и в неговото присъствие, защото той изглежда отдалечен, хладен, дистанциран.
„Отсъстващи бащи“ – така поколения наред биваха наричани самотните патриарси на върха на семейната структура. Те се опитваха да бъдат бащи като поемаха ръководната роля в дома и вземаха решенията, но въпреки това бяха едва ли не невидими, тъй като бяха емоционално недостъпни и почти винаги липсваха. По тази причина новото поколение бащи, родено през шейсетте, нямаше пример, по който да се води.“
Йеспер Юл, „Да бъдеш мъж и баща“
От по-горното произтичат проблемите на по-новото поколение бащи, за които е трудно да създадат различен модел на общуване, след като им липсва примерът на бащите. Според Йеспер Юл, подражанието на жените обаче не им върши работа, защото женският начин на емоционално общуване е много различен от мъжкия и води до загуба на специфично мъжката им роля. Поражда слабост, която се превръща в друга форма на отсъствие – отсъствието на мъжка сила.
„С моето поколение се случи следното: ние, които смятахме себе си за „нови бащи“, не желаехме при никакви обстоятелства да повтаряме поведението на бащите си, но въпреки това така и не се опитахме да си изградим самостоятелна роля в семейството и да я мотивираме, а започнахме просто да подражаваме на майките. Прииска ни се да правим каквото са правили и те, затова изведнъж се сблъскахме с абсолютно непознати задачи – започнахме да къпем децата си и да ги храним, да им сменяме пелените, да ги държим в скута си и да ги люлеем, да играем и да се разхождаме с тях. Всичко, което правехме, се случваше под зоркия поглед на майките.“
Йеспер Юл
Сещате се как се чувства баща, който прави нещо под „Зоркия поглед“ на една майка, но не е създаден да бъде майка. Не се чувства никак добре. Затова Юл предлага неочаквана алтернатива за изход от това положение – бащите да се учат директно от децата.
„Ние бяхме и първите мъже, които разбраха, че не могат просто да копират нечие поведение, че няма как да се превърнат в бащи, като подражават на жените – могат да се учат само от други мъже…
Движещата сила в практиката на бащинството са самите деца; безусловната им любов и необятното им доверие позволяват на бащите да разгърнат бащинските си способности в директното общуване с децата. В наши дни предизвикателството към мъжете не се състои единствено в това да преоткрият и дадат нова дефиниция на бащинството, а и в намирането на собствена позиция в партньорство, в което отговорностите и властта се разпределят по равно между жените и мъжете; партньорство, което се ръководи най-вече от женски ценности.“
Йеспер Юл
Това е едно много ценно разграничение – между женски начин на родителстване и практикуване на женски ценности. Защото ценността е нещо различно от конкретния начин, по който тя се практикува в живота, т.е. от ролята. Смятам, че да се знае това разграничение е еднакво важно, както за мъжете, така и за жените, които в усилието си по вътрешно оцялостяване постоянно се препъват.
Жените, опитвайки се да интегрират мъжката част в себе си, като я играят по мъжки. А мъжете, опитвайки се да интегрират женската част у себе си, като я проявяват по женски. Бъркането на ценност с начин на въплъщаване на тази ценност води до жени, които се държат напористо и агресивно, по начин, който Юнг би ги определил като „обсебеност от негативния анимус„. Както и до мъже, чийто контакт с емоционалната им страна води до сълзлива сантименталност, нерешителност, подвластност на настроенията и слабост („негативната анима“).
Да бъдеш емоционално интелигентен и чувствителен към нуждите на другите е женска ценност, защото общуването с другия изисква възприемчивост, а възприемчивостта е женско качество. Ако си мъж, прилагането на тази ценност не означава да се откажеш от мъжката си сила и присъствие. Просто означава да отвориш пространство да чуваш и виждаш другия, а след това да позволиш това чуване и виждане да те променя. Но същото се отнася и до жените. Има толкова много жени, които надминават мъжете по своята напоритост и „пробивна сила“, и човек да се чуди къде ли е отишла тяхната вродена женска мекота и способност за емпатия.
Според Йеспер Юл децата имат способността да учат бащите си на новия модел бащинство, не само защото ги обичат безусловно, но и поради вродената си мъдрост. В книгата си „Компетентното дете“ той пише, че детето е компетентно, защото инстинктивно откликва на подмолните течения в семейството като ги материализира чрез проблем в поведението си. В този случай предизвикателството пред родителя е да разбере какво точно му казва детето, когато то се държи по един или друг начин.
„… до единайсет-дванайсет години всяко дете си мисли, че има най-добрите родители на света. Няма дете, което да поставя под въпрос способността на майка си или баща си да го обича или поведението, изразяващо тази обич. Децата винаги изпитват само себе си: ако баща ти показва деструктивно поведение, ти като дете няма да критикуваш него, а ще обвиняваш себе си и ще се питаш къде грешиш, че да се държи той така. По този начин у всяко дете се натрупва чувство на вина: „Баща ми прави едно или друго, защото аз съм лошо дете“.
Йеспер Юл
Както обикновено, това което ни лекува, е безусловната любов, а нея обикновено свързваме с майката. Оригиналното в подхода на Юл е, че той вижда източникът на тази любов в детето. И, тъй като подобна гледна точка съдържа опасността родителят да превърне детето си в източник на любов, която той самият не е получил в своето детство (и това е много болно!), добре е да се направи едно друго разграничение. То се отнася до целта.
Целта на това взаимоотношение не е да разчитаме на детето си, за да компенсираме липсите, които ние самите сме преживели в детството си. Целта е да позволим на този, който ни дава своята безусловна любов – детето, да стане наш учител. Неговата безусловна любов ни кара да се отворим към обратните връзки, които той ни изпраща, и да се опитаме да разберем какво точно се опитва да ни каже. С други думи, нашата задача е да превърнем „неосъзнатата компетентност„, която има нашето дете, в „осъзната компетентност„, като източникът на това осъзнаване сме ние, възрастните хора.
„Единственото средство за противодействие на това ранно белязване е формирането на топло, отговорно и съзнателно отношение към детето. А откъде като баща можеш да научиш такова нещо? Много просто: като се обърнеш към детето си и се вгледаш в сигналите, които то ти дава. Няма да можеш да избегнеш повторението на поведението на баща си единствено с помощта на собствената си воля; ще се справиш, само ако се вдъхновиш от детето си – по този начин постепенно ще се освободиш от пагубното влияние на собствения си баща и ще развиеш друго поведение, което да устройва теб и детето ти. И в този случай твоята партньорка и майка на детето ти не може да ти помогне; дори и да забележи, че поведението ти е деструктивно и вреди на детето, тя за съжаление няма да може да ти повлияе особено – за един мъж винаги е много трудно да приеме коригиращата женска гледна точка; по-лесно е, когато алтернативното поведение бива предложено от друг мъж.“ Йеспер Юл
Сещам се за Юнг, създателят на аналитичната психология, който също коментира факта, че мъжете има вродена враждебност към женския принцип, защото го свързат с майчиния комплекс, страха от несъзнаваното и амбивалентността на анимата. Разбираемо е, че дори и емоционално зрелите жени биха били посрещнати с подозрение от своите мъже, ако последните имат нерешен майчин комплекс.
И тук идва още нещо, което ми се иска да добавя от своя опит. Аз смятам, че предизвикателството с новия вид бащинство все пак може да бъде подкрепено от жените/майките, ако те самите също се справят с предизвикателството пред „новия вид“ майчинство. Защото жените също трябва да направят сериозни ъпдейти в начина, по който отглеждат децата си, т.е. в модела на майчинство. Те също имат поколенчески наследен проблем с емоционалната интелигентност, макар и по един друг начин. Вероятно тази разлика между мъжете и жените в осъществяването на връзката между ума и чувствата може да се опише така – едните са в плен на емоции, в които липсва разум, обективност и неутралност (жените), а другите са плен на разум, който не може да разбира емоциите (мъжете).
При мъжете прекъсната връзка с чувствата може да е дори още по-ощетяваща, защото емоциите са директната връзка с душата, чийто символ е детето. Вътрешното ни дете. Разбирам защо Йеспер Юл говори за превръщането на децата в учители на своите бащи. Появата на дете в семейството е толкова огромно предизвикателство именно защото поставя на изпитание връзката с нашето вътрешно дете. Ако имаме нерешени проблеми от детството, нашето дете ще ни помогне да ги решим, като просто бръкне в слабите ни места. И ще направи това по един компетентен начин, защото той се дирижира от несъзнаваното.
„Днес в много връзки се наблюдават очаквания на емоционално ниво, отправяни от жените към мъжете. Много жени са дълбоко разочаровани, че не получават от партньора си търсената близост или желания емоционален отговор. И са обсебени от идеята, че мъжете крият нещо от тях, че не им позволяват да се докоснат до вътрешния им свят – те приемат всичко лично. Опитът ми с мъжете, образно казано, се изразява в следното: всичко, което може да се купи в мъжкия „магазин“, е изложено на рафта. Жените обаче често подозират, че не са допускани в скрития от погледа „склад“.
На практика обаче такъв склад не съществува. Или с други думи – днешният мъж, който е готов да преоткрие себе си като партньор и баща, трябва да се разрови дълбоко навътре, за да намери това, което очакват от него жените и децата. В този смисъл бащинството може да бъде разглеждано като истински дар и едновременно с това като предизвикателство.“
Йеспер Юл, „Да бъдеш мъж и баща“
Намирам тези думи на Йеспер Юл за много важни. Към казаното от него обаче бих добавила, че въпросното ровене и откриване е в същността си усилна вътрешна работа и създаване. Ако продължа метафората със склада – все пак склад има. В него обаче има силно запалими взривоопасни вещества. Наричат се емоции. За да може експлозивната им енергия да се използва за пораждане на съзнание, мъжът има нужда от ум, който да ги разбира. И този ум не се открива в склада, той се създава. Рафтовете са празни, защото стоката, наречена емоционална интелигентност, до неотдавна все още не се предлагаше на пазара.
Камелия Хаджийска
