Наскоро попаднах на текст върху темата за хомосексуалността, разгледан от духовна перспектива. И ми се прииска да го споделя тук, защото имам не един клиент с такава ориентация, които страдат от неразбирането и отхвърлянето от страна на другите. Наскоро дори получих писмо от една млада жена с молба за помощ. Заглавието на нейния мейл беше: „Помощ, сестра ми е лесбийка!“ А по-долу описваше страданието на сестра си. Иронията е, че в това описание ясно се виждаше, че сестра й страда не защото е с такава сексуална ориентация, а заради реакцията на страх, неразбиране и отхвърляне от страна на семейството си, включително и на сестра си – същата, която и пишеше писмото.
Отговорих й, че хомосексуалността не е болест и затова няма какво да се лекува. Както и че, ако има проблем, той не е там, където тя си мисли. И понеже имам чувството, че този въпрос вълнува повече хора, отколкото аз предполагам, реших да споделя този текст, който е цитат от английския сайт на Памела Крибе, авторката на „Ченълингите на Йешуа“:
„Няма нищо нередно в хомосексуалността. Хомосексуалността е изцяло почтено нещо и начинът, по който то е обрисувано от различни религиозни традиции като греховно или вредно, произтича от страх и предразсъдъци.
Няма нищо нередно в това да си привлечен от хора със същия пол. Всъщност, предпочитанията към същия секс или другия секс не са фиксирани и твърдо разделени, както повечето хора мислят. Човек може да бъде хетеросексуален и в някои случаи да бъде привлечен от хора, които са със същия пол. Той може да почувства духовна връзка, която преминава отвъд формата на тялото.
С други думи: може да бъдеш по принцип хетеросексуален, но да се почувстваш привлечен от някой със същия пол, защото има дълбока връзка на нивото на душите. Между хетеросексуалността и хомосексуалността има плъзгаща се скала, а не фиксирана граница.
В сексуалните взаимоотношения това, което има значение от духовна перспектива, е как вие се свързвате един с друг като една душа с друга душа. Винаги, когато има дълбока връзка, която е белязана с истинско приятелство и взаимно уважение, въпросът дали е мъж-жена, мъж-мъж или жена-жена няма никакво значение.
Разбира се, това дали си хомосексуален има значение за света. На много места по света все още има предразсъдъци и враждебност по отношение на хомосексуалността.
Много души, които се прераждат като хомосексуални са доста смели, защото знаят, че ще се наложи да се срещнат с проблема да стоят настрана, да бъдат различни от останалите и да се налага да се справят с враждебността и погрешното разбиране.
Това може да бъде съзнателно решение, което душата е взела да преживее като опит, или за да се сблъска и да надмогне емоционалната болка от това да бъде отхвърлена и да стане силна и независима като резултат от това, или да повиши съзнанието на Земята като кара хората да се замислят върху твърде тесните традиционни дефиниции за сексуалната идентичност.
Хомосексуалният мъж, например, може да покаже на хората как това да е мъж може лесно да върви заедно с това да бъде чувствителен и артистичен. Хомосексуалният мъж или жена подканват хората да мислят различно за това какво означава да бъдеш мъж или жена.
За хомосексуалните хора, които се чувстват разкъсани и във вътрешен конфликт по отношение на тяхната сексуална природа, аз бих казал това: не осъждай начина, по който ти по природа се чувстваш, уважавай своята природа и се чувствай свободен да бъдеш този, който си. Бъди верен на себе си, не се крий. Другите хора може би ще научат нещо от теб.
Партньори или родители, които се чувстват шокирани и застрашени, ако им кажеш за своята природа, по някакъв начин ще бъдат докоснати от твоята смелост и честност, дори и да не го покажат на повърхността. Истината винаги прави хората свободни. Оставайки верен на себе си, ти ще излекуваш себе си и ще бъдеш светлина за другите.“
- източник: Q&A WITH JESHUA
С удоволствие преведох този текст по-горе, защото в него има толкова много подкрепа и окуражаване да бъдем себе си, особено когато сме различни от средностатистическите представи за нормалност. А най-трудно това е, когато става дума да разочароваме тези, от които животът е дошъл при нас – нашите родители.
Да бъдем автентични в свят, който не толерира различието, е всеки чувствителен човек, но сякаш за хомосексуалните е още по-трудно. Лесно ми е да видя смелостта на тези хора заради това, че познавам тяхното страдание отблизо. Спомням си невероятно силното чувство за срам и страх на моя клиентка, когато споделяше с мен за хомосексуалната си връзка с друга жена. Аз бях първата, на която тя се осмеляваше да каже за това! И фактът, че бях психотерапевт, чиято задача е да разбира странностите на хората и да пази техните тайни, не правеше нейното споделяне по-лесно. Беше й ужасно, ужасно трудно. Мина много дълго време, през което бях свидетел на непосилните й чувства на срам и страх, докато най-накрая „изплю камъчето“.
Затова вярвам в идеите на книги като „Храбри души“, в които пише, че подобен избор е израз на голяма духовна смелост. Един от примерите в нея за чернокож хомосексуалист, чиято свръх-съзнателна цел (т.е. избраната на ниво душа) е да се научи на урока на истинското себеуважение като бъде поставен в ситуация на отхвърляне от другите хора. Смятам, че всеки човек, способен на поне малко емпатия, може да си представи как би изглеждал страхът да бъдеш различен и отхвърлен по една толкова натоварена със социални предубеждения в нашето време тема като темата за сексуалната ориентация.
В традицията на семейните констелации, според която ние наследяваме страданията и нерешените проблеми на нашите предци, хомосексуалността често се тълкува като израз на сляпа любов към предшественик, който е бил отлъчен. Той е бил отхвърлен от рода като различен и е умрял като аутсайдер. В този случай човекът с хомосексуална ориентация повтаря съдбата му, като това, което се повтаря, не е конкретната причина, поради която той е бил отлъчен, а само съдбата му да бъде различен и отлъчен от семейството си.
И, докато в „системната съвест“ (семейната душа) това страдание се лекува като се почете съдбата на този предшественик, то в „съвестта на по-голямото цяло“ (т.е. от перспективата на душата), това страдание се приема като подарък, на който е дошло времето да бъде разопакован.
Времената, в които живеем, се променят, не само защото обществото става по-толерантно и непредубедено към хората с хомосексуална ориентация, а заради точно обратното – защото тези хора (както и всички други, които се чувстват различни в едно или друго отношение) все повече се осмеляват да заявят своето различие пред света. Същото може да се каже и по друг начин – времената се променят, защото ние самите ги променяме като се осмеляваме да заявяваме своето различие.
Камелия
