Наскоро попаднах на текст върху темата за хомосексуалността, разгледан от духовна перспектива. И ми се прииска да го споделя в сайта си, защото си мисля, че броят на хората с хомосексуална ориентация става все по-голям във времето, в което живеем. Дали, защото за разлика от миналото, сега има по-малко страх това различие да се заяви във външния свят, дали, защото природата по този начин е решила да регулира демографския проблем с пренаселването на планетата, дали заради нещо друго – не знам. Знам, обаче, че моите клиенти, които имат хомосексуална ориентация стават повече, а неразбирането на другите хора към тях продължава да е голямо.
Особено отчетливо за мен това стана, когато получих писмо от една млада девойка с молба за помощ. Заглавието на нейния мейл буквално беше: „Помощ, сестра ми е лесбийка!“ След което тя споделяше за страданието на сестра си. От писмото й ясно се виждаше, обаче, че страданието на сестра й не е породено от това, че сексуалната й ориентация е насочена към собствения пол – страданието й беше породено от реакцията на другите хора край нея, и особено – на нейната сестра и страха да каже на родителите си. Затова и моят отговор беше именно в тази посока – че хомосексуалността не е болест – и затова няма какво да се лекува… И, че ако има проблем, той не е там, където тя си мисли, че е, нито в посоката, накъдето гледа…
Тъй като имам чувството, че подобни въпроси вълнуват повече хора, отколкото, може би, и аз самата предполагам, реших да споделя текста по-долу, защото е написан с изключително разбиране и дълбочина. Той е от любимите за мен „Ченълинги на Йешуа“ от Памела Крибе, но не е от нейната книга, а от английския й сайт:
„Няма нищо нередно в хомосексуалността. Хомосексуалността е изцяло почтено нещо и начинът, по който то е обрисувано от различни религиозни традиции като греховно или вредно, произтича от страх и предразсъдъци. Няма нищо нередно в това да си привлечен от хора със същия пол. Всъщност, предпочитанията към същия секс или другия секс не са фиксирани и твърдо разделени както повечето хора мислят. Човек може да бъде хетеросексуален и в някои случаи да бъде привлечен от хора, които са със същия пол. Той може да почувства духовна връзка, която преминава отвъд формата на тялото. С други думи: може да бъдеш по принцип хетеросексуален, но да се почувстваш привлечен от някой със същия пол, защото има дълбока връзка на нивото на душите. Между хетеросексуалността и хомосексуалността има плъзгаща се скала, а не фиксирана граница.
В сексуалните взаимоотношения това, което има значение от духовна перспектива, е как вие се свързвате един с друг като една душа с друга душа. Винаги, когато има дълбока връзка, която е белязана с истинско приятелство и взаимно уважение, въпросът дали е мъж-жена, мъж-мъж или жена-жена няма никакво значение.
Разбера се, това дали си хомосексуален има значение за света. На много места по света все още има предразсъдъци и враждебност по отношение на хомосексуалността. Много души, които се прераждат като хомосексуални са доста смели, защото знаят, че ще се наложи да се срещнат с проблема да стоят настрана, да бъдат различни от останалите и да трябва да се налага да се справят с враждебността и погрешното разбиране. Това може да бъде съзнателно решение, което душата е взела да преживее като опит, или за да се сблъска и да надмогне емоционалната болка от това да бъде отхвърлена и да стане силна и независима като резултат от това, или да повиши съзнанието на Земята като кара хората да се замислят върху твърде тесните традиционни дефиниции за сексуалната идентичност. Хомосексуалният мъж, например, може да покаже на хората как това да е мъж може лесно да върви заедно с това да бъде чувствителен и артистичен. Хомосексуалният мъж или жена подканват хората да мислят различно за това какво означава да бъдеш мъж или жена.
За хомосексуалните хора, които се чувстват разкъсани и във вътрешен конфликт по отношение на тяхната сексуална природа, аз бих казал това: не осъждай начинът, по който ти по природа се чувстваш, уважавай своята природа и се чувствай свободен да бъдеш този, който си. Бъде верен на себе си, не се крий. Другите хора може би ще научат нещо от теб. Партньори или родители, които се чувстват шокирани и застрашени, ако им кажеш за своята природа, по някакъв начин ще бъдат докоснати от твоята смелост и честност дори и да не го покажат на повърхността. Истината винаги прави хората свободни. Оставайки верен на себе си, ти ще излекуваш себе си и ще бъдеш светлина за другите.“
С удоволствие преведох този текст по-горе, защото в него има толкова много окуражаване за това да бъдем себе си, да бъдем истински. Смятам, че да бъдем себе си е трудно за всички нас – без относително дали става въпрос за сексуална ориентация или не, но за хората, които са хомосексуални, това да изразят своето истинско аз, за мен изглежда многократно по-трудно! Мога лесно да си представя смелостта на тези хора на едно душевно ниво, защото много добре си спомням невероятно силното чувство за срам и страх на една моя клиентка, когато сподели с мен за хомосексуалната си връзка с друга жена. Аз бях първата, на която тя се осмеляваше да каже за това и, фактът, че бях професионален психотерапевт и това ми е задачата – да разбирам хората (и да пазя техните тайни), не правеше споделянето по-лесно. Беше й много, много трудно и докато разбера за какво става дума, в началото успявах само да се свържа с нейните силни чувства на срам и страх…
Наистина вярвам, че да бъдеш хомосексуален е много смел духовен избор. Хората, които са чели книгата „Храбри души“ вероятно си спомнят един от примерите в нея, който е свързан именно с избора на съдба на чернокож хомосексуалист – със съзнателната, т.е. свръх-съзнателната (защото е избрана на едно душевно ниво) цел тази душа да се научи на урока на истинското себеуважение като бъде поставена в ситуация на отхвърляне от другите хора. Смятам, че всеки човек, способен на поне малко емпатия, ще успее да си представи със собствената си кожа как би изглеждал страхът да бъдеш различен и отхвърлен по една толкова натоварена със социални предубеждения тема като темата за сексуалността.
В традицията на семейните констелации – според които ние наследяваме страданията и нерешените проблеми на нашите предци, хомосексуалността често се тълкува като израз на сляпа любов към предшественик, който е бил отлъчен, който е бил отхвърлен от рода като различен, който е бил аутсайдер. В този случай човекът с хомосексуална ориентация повтаря съдбата му като това, което се повтаря, е чувството за различност и отлъченост от рода, а не причината, поради която това отлъчване се е случило. И, докато в Системната съвест това страдание се лекува като се почете съдбата на този предшественик, в Съвестта на По-голямото цяло – т.е. от перспективата на духовността, това страдание се приема като подарък, който трябва да се разопакова…нещо като горещ картоф, на който е дошло времето да бъде обелен.
Времената, в които живеем, се променят – не само, защото обществото става по-толерантно и непредубедено към хората с хомосексуална ориентация, а точно обратното – защото тези хора, както и всички други, които се чувстват различни в едно или друго отношение, се осмеляват да заявят своето различие пред света. Времената се променят, защото ние ги променяме – те стават различни, защото ние все повече се осмеляваме да заявяваме своето различие. За да заявим своето истинско Аз наистина се иска смелост – а зад проявите на най-голяма смелост винаги се крие вяра в нещо, което е по-голямо от нас самите, крие се една силна връзка с Духа.
Камелия
