Има едно стихотворение на Чарлз Буковски, което много ми харесва. За първи път го прочетох, когато един от читателите на сайта го сподели в графата за коментарите. Тъй като напоследък често се сещам за него, реших да го споделя на свой ред и аз.
„До ада и обратно“
Казват,
че адът е претъпкан
и все пак,
когато си в ада,
винаги си сам.
И не можеш да кажеш
на никой,
че си в ада
защото
ще те помислят
за луд.
Да си луд
е да си в ада
и да си нормален –
също.
Тези, които се връщат от ада,
не говорят
за това
и вече нищо
не ги притеснява.
Неща като
глад,
престой в затвора,
потрошена кола
или
дори
самата
идея
за смъртта.
Когато ги попиташ
„как е хавата?“
те винаги отговарят –
„бива, добре е…“
Ако си бил в ада
и си се върнал,
това е достатъчно, това е
най-великото удовлетворение
познато на човек.
Ако си бил в ада
и си се върнал,
вече не поглеждаш назад
когато пода
изскърца
зад теб
и слънцето изгрее
посред нощ.
Неща като
очите на мишка
или стара гума
забравена на празен паркинг
могат да те накарат
да се усмихнеш.
Ако си бил в ада
и си се върнал.
Чарлз Буковски
Тези стихове ме докосват. Говорят ми. Една част от мен ги чува – при това, много ясно. Тъй като е вървяла дълго по Обратния път към Дома, тя вече знае, че „раят преди ада“ е различен от „раят след ада„.
По-голямата част от хората стоят в ада, но гледат назад към рая. А табелката за изход се намира в обратната посока. И води към едно място, в което има свобода, но това е свободата на този, който вече няма какво да губи. Както и смелост, но смелостта на този, който вече е преживял това, от което се е страхувал.
„Да си бил в ада и да си се върнал“ прилича на завръщането на пътешественик от много дълъг път, изпълнен с опасности и болка. Дрехите му са опърпани, кожата на лицето и ръцете му – загрубяла, а погледът му е дълбок. Бил е на толкова много страшни и тъмни места, но въпреки това е оцелял. Успял е да се върне. Преживял е толкова много неща и вече ЗНАЕ. Какво велико удовлетворение!
Камелия
