По-долу е отговорът на Ошо на негов санясин, който споделя, че се чувства се депресиран и самоосъждащ, но не знае защо.
„Това е начинът да останеш същият… това е трик на ума.
Вместо да отиде към разбирането, енергията започва да се движи към осъждането… а промяната идва чрез разбирането, не чрез осъждането. Така че умът е много хитър: в момента, в който ти започваш да виждаш някакъв факт, умът скача върху него и започва да го осъжда. Сега цялата енергия става осъждане, така че разбирането е забравено, сложено е настрана, и твоята енергия се движи към осъждането… а осъждането не може да помогне.
То може да те накара да се депресираш, да те разгневи, но депресиран или ядосан, ти никога не се променяш. Ти оставаш същият и се движиш в един и същи порочен кръг отново и отново.
Разбирането е освобождаващо, така че когато видиш някакъв факт няма нужда да осъждаш, няма нужда да се тревожиш за него. Единствената нужда е до погледнеш към него дълбоко и да го разбереш.“
Osho, This Is It!, Talk #5
Благодарение на Ошо започнах да се опитвам по-целенасочено да стоя в наблюдението без осъждане и разбрах, че това наистина е така, че работи. Че простият акт на разбирането наистина променя нещата, при това без усилие. Понякога изглежда, че сме разбрали дадено нещо, но въпреки това то не се променя. Сега знам, че ако промяната не се случва, то е защото разбирането не е приключило в дълбочина. То е знак, че все още има нещо, което не е видяно, не е разпознато като част от вътрешната динамика на фактите, които ни тревожат. Когато успеем да го видим и него – тогава ситуацията се променя.
Друго важно нещо, което открих по отношение на разбирането е, че критерий за истинско разбиране е, когато в него няма нито една думичка, в която се съдържа упрек или негативна оценка – нито към себе си, нито към другите. Когато чуя коментар от рода на: „Разбрах, че това се случва, защото Егото ми е много силно и трябва да бъда по-малко в него“, заставам нащрек. Може наистина да става дума за игрите на Егото, но какво значи Его в дадения случай? За мен то изглежда само като един негативен етикет лепнат върху себе си без конкретна идея за полезно действие. И, какво означава „трябва“?
Често зад това, което наричаме Его, се крие някаква базисна нужда – от наличие на граници, от защита на личното пространство, от себеутвърждаване – и, ако не я разпознаем, вместо това наричайки себе си егоисти, няма да можем да променим ситуацията. По-точно ситуацията няма да може спонтанно сама да се промени. Нуждата продължава да действа подмолно и всички усилия да сме с по-малко Его – защото „така трябва“, ще се провалят. Защото когато липсва истинското разбиране, се намесват такива думички като „трябва“ като още едно доказателство, че нещо някъде не е разбрано докрай.
Разбирането без осъждане е емоционалната интелигентност в действие, тя е пример за откровеност по отношение на чувствата – без критика или оценка, а в дълбочина. За мен тя е истинското разбиране.
Камелия Хаджийска