за себепознание и личностно развитие
27 август 2011
„Кажи ми и аз ще забравя. Покажи ми и аз може и да не го запомня. Въвлечи ме и аз ще го разбера“ народна поговорка
Все повече осъзнавам ценността на преживяването. В моя личен живот и в работата си. Когато изпитвам болката и когато изпитвам облекчението след като е минала, разбирам, че без това преживяване не бих могла да разбера как изглеждат и двете страни на монетата. Когато някой ми разказва нещо и аз го разбирам не само с главата си, но и със сърцето си, изпитвам едно дълбоко чувство на това „да, да знам много добре как изглежда това…“ Знаенето, породено от опита, е толкова ценно, че в един етап от живота си започнах да разбирам, че няма значение дали става за приятен или неприятен опит… просто това „да, да, аз знам как изглежда това…“ дава усещането за истинско вътрешно богатство. Сещам се какво Нийл Доналд Уолш казва в известната си книга „Разговори с Бога“: „Душата знае всичко, което може да се знае през цялото време. За нея няма нищо скрито, нищо непознато. Но знаенето не е достатъчно. Душата търси да изпита.“
Ние знаем толкова много неща, но знаенето, което идва от преживяването, има друго качество. То не само свързва ума със сърцето и по този начин придава дълбочина на разбирането, но и дава стимул за промяна, който не може да дойде по друг начин. Ние знаем толкова много неща, знаем кое е правилното за нас, но по някаква причина не успяваме да ги приведем в действие. За мен това е знак, че това или не е подходящият отговор за нас в този момент, или имаме нужда от нещо повече, за да получим стимул за действие. Това нещо повече е преживяването.
Затова започвам серия от семинари – групи за личностно развитие и себепознание, посветени на тази тема – да преживееш отговора. Първият от тях ще се проведе на 27 август 2011 и тъй бих искала да има време да работя индивидуално с въпросите на всеки от участниците, съставът на групата ще бъде ограничен до 6 човека.
Методът на работа в тези групи, който наричам психодрама в полето на знанието, дава прекрасна възможност именно за това – да преживееш отговора. Това става чрез влизане в роли, като ролите са всички тези фигури, хора, аспекти от външния или вътрешния свят, към които въпросът на Питащия може да тласне процесите на изследване с полето на знанието. Както обикновено, красотата на този вид работа в група идва от свързването с източник на знание, който е отвъд ограниченията на логическия ни разум – Акашовите записи. И, както обикновено, критерият за истинност дали отговорът е верен, идва от автентичността на емоционалната ни реакция. Ако търсим отговори, които да дойдат на нивото на сърцето, критерият за тяхната истинност ще бъде на същото място – там където са чувствата.
Ако имате въпроси, но не знаете отговора, ако имате отговори на въпросите си, но те по някакъв начин не ви удовлетворяват, ако знаете кое е правилното за вас, но не успявате да го направите, може би тази група ще е подходящото място за вас. Търсенето на вътрешните отговори е изследователски процес, който винаги прилича на приключение – не знаем накъде ще ни отведе. Само доверието в този процес е това, което ни помага да стигнем до мястото, където ни чака отговорът. Отговор, който не е окончателен, а ни показва само посоката, в която ни предстои да направим следващата крачка. Предостатъчно.
Заповядайте!
Камелия Хаджийска
