„Страхът е в очите на този, който гледа.
(Не позволявай това да бъдеш ти.)“
Преди време видях този надпис върху тениска и той ме очарова. Въпреки че същото се казва и в българската поговорка „на страха очите са големи“, дали заради съпътстващата картинка, дали заради нещо друго, но това изречение се вряза в съзнанието ми.
„Страхът е в очите на този, който гледа.“
По-късно прочетох същото, но във връзка с красотата – „Красотата е в очите на този, който гледа“. В очите на този, който гледа обаче е и всичко останало – любовта, благодарността, гневът…
И друг път съм споделяла своето изумление от мистерията, която стои за нашите очи и която е основната причина да виждаме събитията, хората и самите себе си различно в различните дни („Снежната кралица и огледалото на дявола„). Споделяла съм и различните отговори на въпроса как съзнателно да променим своето възприятие. Например, отговорът на когнитивната психология, според която ако променим мислите, ще променим и емоциите, свързани с тях („Средното събитие“). Или на съвременната форма, под която продължава да съществува древното изкуство на превръщането на оловото в злато – юнгианската анализа, която помага да направим същото по отношение и на архетипните пластове на човешката психика (Още нещо за калцинацията). Или на посланието за присъствие, когато имаме същите тези преживявания от трансперсоналното, върху които нямаме контрол и които Екхарт Толе нарича „плътно болково тяло“.
Винаги имаме избор, когато се отнася до нашите очи. Дори това да не е изборът да сменим филма, който гледаме, винаги има нещо, което можем да направим, така че очите ни да не станат „прекалено големи“ и лошият вълк да ни изяде. Това е изборът да заемем позицията на този, който гледа през тях – да застанем зад „прожекционния апарат“, създавайки по този начин дистанция между Наблюдаващия и Преживяващия Аз. А когато става дума за пораждане на съзнание, дистанцията значи много. Освен всичко останало, тя води и до значително намаляване на интензитета на чувствата.
В очите, с които гледаме света, е не само страхът, но и всичко останало и това е баналната истина, която дори надписите върху тениските ни напомнят. Към тях се присъединявам сега и аз. Това е надписът, който и аз имам на моята тениска.
„Страхът е в очите на този, който гледа. Не позволявай това да бъдеш ти.“
Камелия
