„Доктор Лорънс Питър е известен с твърдението, че „в йерархията всеки служител се издига до нивото си на некомпетентност“. С други думи, когато си вършите добре работата, ви повишават. И този процес се повтаря, докато накрая се озовете на длъжност, с която не можете да се справите.
Иска ми се да перифразирам принципа на Питър. Смятам, че това, което всъщност се случва, е, че „във всяка организация всеки се издига до нивото, на което започва да изпитва вцепеняващ страх“.
Същината на лидерството е да бъдете наясно със страха си (и да го виждате у хората, които искате да водите). Страхът няма да си отиде, но осъзнаването му е ключово за вашия прогрес.“
Сет Годин, „Племена“, с. 55
Здравословната употреба на страха е да ни предпазва и в предпазливостта няма нищо лошо. Тя ни ограничава да не поемаме опасни рискове. Проблемът е, че в по-голямата си част страхът ни ограничава да поемаме и не чак толкова опасни рискове. Той ни ограничава да се развиваме, да следваме сърцето си и своето вдъхновение. Това е вредната употреба на страха. Но за да сме наясно с нея, се изисква осъзнаване.
