„Грижа за душата“ е заглавие на книга на Томас Мур, в която той описва своя възглед за новия вид психотерапия, когато психологията и духовността ще са обединени в единно цяло.
Основната идея в нея е, че съществува разлика между (1) лечение на душата и (2) грижа за душата. Докато при „лечението на душата“ се правят опити да се отстрани проблема, то при „грижата за душата“ се полагат усилия да бъде разпозната духовната стойност на проблема, за да бъде използвана като средство за духовно развитие.
От това следва другата разлика – при първото съществува нагласата, че след като се махнат проблемите, ние вече ще можем да се насладим на живота. За разлика от него, грижата за душата разглежда живота като низ от предизвикателства, които никога не свършват. Единственото, което се променя, е тяхното съдържание.
„…грижата за душата се различава по своя обхват от съвременните представи за психология и психотерапия. Тя не се отнася до лечение, поправяне, промяна, приспособяване или изцеляване, нито до някаква идея за съвършенство или дори подобрение. Не търси в бъдещето идеал, безпроблемно съществуване.
Тя по-скоро смирено остава в настоящето, близо до живота, който се разкрива ден след ден, и същевременно е обърната към религията и духовността.„
Томас Мур
Силно резонирам с идеите на този автор, намирам това разграничение за изключително полезно. Различните психични проблеми изискват различни психотерапевтични подходи. Ако искаме да сме полезни на хората, които се обръщат към психотерапията за помощ, необходимо е да ги отчитаме. Защото в психотерапията има място, както за лечението на душата, така и за грижата за нея.
Под лечение разбирам психотерапевтична работа с травмите от миналото и освобождаване на капсулираната енергия в тях. На това ниво се осъществява и така важната промяна на нагласи и вярвания за живота, които са остарели и не подхождат на развиващата се нова самоличност. Когато се лекуваме, ние позволяваме нещо да напусне живота ни, а това освобождаване води до чувство за лекота, което не сме имали преди това. Неща, които сме виждали до този момент като проблеми, престават да се възприемат като такава. За някои хора лечението на душата е достатъчно.
За други хора не е. За тях то е предварителната фаза за навлизане към по-дълбокото. Може да се каже, че когато индивидуационният импулс (душата) се събуди, тогава започва „грижата да душата„. За същия този етап Роберто Асаджиоли, създателят на психосинтезата, пише:
„Тези, които прекалено ревностно се стремят към съвършенство, трябва постоянно да помнят, че работата по тяхното вътрешно прераждане се осъществява от духа и духовните енергии. Тяхната личностна задача е да привлекат към себе си тези сили чрез вътрешно самоотхвърляне, медитация и правилно състояние на душата, да се стремят да отстранят това, което пречи на свободното въздействие на духа.
Ако изпълнят тази задача, им остава само да чакат с търпение и доверие разгръщането на духовното действие в душата.“
Роберто Асаджиоли
Намирам този коментар на Асаджиоли за много точен – най-отличителната черта на грижата за душата е търпението, позволението, присъствието. Това е усилието за разбиран, което помага да приемаме аспекти у нас самите и у другите, които до този момент са ни били чужди, непознати и отблъскващи. За разлика от лечението на душата, в което ние сме активен агент на търсените промени, тук процесът се преобръща. Активността на съзнанието за разбиране и противопоставянето на инертността остава, но все повече започва да доминира възприемчивостта. Както Асаджиоли пише, това е начинът, по който ставаме приемници на духовните енергии, които работят вътре в нас.
Затова друга ключова дума за този процес е доверие. За мен до-верието е най-интимната форма на духовна вяра и връзка с Първоизточника. На този етап страданието продължава да съществува, но начинът, по който се справяме с него, вече е различен.
„Затова първото, което трябва да кажем за грижата за душата, е, че тя преди всичко не е метод за решаване на проблемите. Целта й е не да направи живота безпроблемен, а да внесе в обикновения живот онази дълбочина и стойност, които идват с душевността.
В известен смисъл тя е много по-голямо предизвикателство от психотерапията, защото е свързана с култивирането на силно изразителен и изпълнен със смисъл живот у дома и в обществото.
Тя е предизвикателство и защото изисква въображение от всеки от нас. При терапията ние поставяме проблемите си в краката на професионалисти, за които предполагаме, че са обучени да ги решат вместо нас. При грижата за душата самите ние имаме задачата и удоволствието да организираме и оформим своя живот за доброто на душата.“
Томас Мур
Разграничението между „лечение на душата“ и „грижа за душата„, което Томас Мур прави, макар и да не е ново, е изключително важно да се знае. Различията в тези два подхода в психотерапията се коментират и в други психотерапевтични традиции – такива като юнгианската анализа, хуманистичната психотерапия, логотерапията, психосинтезът.
И така, ако сте от хората, които вече сте изминали дълъг път на лечение и себепознание, но вашето страдание (макар и под различна форма) продължава, вярвам, че знанието по-горе ще ви донесе утеха. Защото, както пише Мур, „целта на грижата за душата не е да направи живота безпроблемен, а да внесе в обикновения живот онази дълбочина и стойност, които идват с душевността„.
Камелия
