Това е още един много важен урок по лидерство, преподаден от Стивън Кови. В неговата книга „Седемте навика на високоефективните хора“ той е шестият навик, въплъщаващ принципа на творческото сътрудничество.
За него Кови пише, че е възможно да се случи, само когато сме развили качествата, свързани с предишните пет навика, т.е. развили сме силен вътрешен център, от който общуваме с другите, водени от нагласата „печеля-печелиш“, както и от желанието да разберем различната гледна точка на другия/другите. В някакъв смисъл той е наградата за вложените досега усилия, защото не е нещо, което трябва целенасочено да развиваме целенасочено, а желанието да влезем в контакта с другите с всичко, което сме придобили досега.
Това е навикът, когато обединяваме наученото досега в многообразните конкретни ситуации от живота, преживявайки синергията от единодействието с другите. Тогава не просто постигаме нещо, което многократно надхвърля собствените ни ограничени възможности, но изпитваме и радостта от това, което само по себе си е огромна награда.
Въпреки това и при този навик има специфични предизвикателства. Едно от тях е поемането на риска да напуснем зоната си на комфорт и сигурност, за да навлезем в нови и непознати територии.
„В това да не знаем какво ще се случи по-нататък, да стоим на ръба на хаоса и да не сме сигурни, че ще минем оттатък, но да вярваме, че творческият процес, който се е отключил, ще ни даде повече, отколкото сме се представяли. Именно затова специфичното за този навик е смелостта, способността да се рискува, приключенският дух…
Математическата метафора, която описва този навик е, че без единодействие при сбор на 1 плюс 1 ние получаваме 1 и половина, докато при единодействие при този сбор получаваме 4, 9 и дори 900! Причината за този феномен е, че цялото е нещо повече от сбора на отделните му части – най-важният елемент е връзката между тези части, които ги прави едно цяло.“ Стивън Кови
При единодействието се преминава през процес на разпокъсани единици в процес на свързване на тези единици в едно цяло, което в крайния си вариант е нещо много по-различно от началото. Затова този процес не е гладък. Много често в неговото начало се случва нещо, което изисква смелост – да се каже някаква истина, да се сподели нещо, което е болезнено и ни прави уязвими, но което отключва други такива споделяния и общуване в по-голяма дълбочина.
Друго, специфично само за този навик предизвикателство, е да се свържем с творческата енергия в себе си. Необходим е висок вътрешен интегритет и сила, за да се оставим на непредсказуемостта на този творчески процес.
„Творческият резултат при това взаимодействие може да се нарече намиране на Третата алтернатива – тя е трета, защото отразява нещо ново, родено от срещата на две различни гледни точки, които на пръв поглед може да изглеждат и като напълно взаимоизключващи се. Третата алтернатива е като раждането на дете – нещо качествено различно, което прави възможно невъзможното. Но спойката – връзката между частите, е основана на искрената загриженост да се разбере другия и да му се помогне и той да спечели от ситуацията. Другата част е смирението и благоговението – осъзнаването на собствената ни ограниченост и оценяването на богатството, което идва от контакта с различните от нас други.“ Стивън Кови
