„Познанието за грешките на другите не е толкова ценно. Интересно става, когато открием собствените си грешки, защото тогава можем да направим нещо. Опитите ни да поправим другия са със съмнителна стойност, ако изобщо имат някакъв ефект.“
К.Г.Юнг, ЕОН, с. 288
Разбира се, това не означава да не показваме на другите ни влияе или наранява. Това само означава готовност да престанем с властовите битки да променяме другия, като поемем отговорността как да продължим в даденото взаимоотношение, включително и, ако се наложи, да вземем решението да го напуснем.
